Саид Мутлу: Позволените храни в исляма са много повече от забранените

“Ние мюсюлманите сме убедени, а надявам се, че и всички вярващи, че Аллах или Бог независимо как го наричаме нашия Създател, Творец Той е създал човека като най-висше творение във Вселената.  Създал е всичко, което е в нея и по конкретно на земята, за да бъде в полза на човека като най-висше творение”, посочи Саид Мутлу, имам на гр. Сърница на петата национална конференция на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ) проведена съвместно с Института за междурелигиозен и етнокултурен диалог и под патронажа на Председателя на БАН.
Научната конференция под наслов „Взаимоотношението Бог, човек, среда”се проведе от 16 до 18 октомври във Вършец с участието на представители от шестте традиционни религиозни деноминации в България. Главно мюфтийство бе представено от зам.-главния мюфтия Бирали Бирали, главния секретар Ахмед Ахмедов.
В доклада си „Хелял храната в исляма ” имамът на Сърница каза още, че Всевишния не ни е оставил на произвола, а ни е очертал граници и норми по които, да се движим. В Свещения Коран и праведната сунна (традиция) на пратеника Мухаммед с.а.с. ясно са очертани позволените и забранените неща за мюсюлманите, в това число и позволените и непозволените храни от гледна точка на Исляма. Те се наричат хелял за позволените и харам за непозволените храни.
 „В Корана Всевишния ни повелява, о хора яжте от онова което е по земята-позволено и приятно, т.е полезно ,защото приятно в Корана се има в предвид позволено или полезно.  Нашето убеждение е, че всичко което е създадено за човека на земята е за да бъде в негова полза, освен онова което е изрично забранено”, каза имамът от Сърница.
По думите му всички блага които Аллах е създал за хората са позволени, освен онези които са изрично забранени, като опиатите и свинското месо. Но забранените са много по-малко от онези, които са позволени. Храните и питиетата които са забранени в исляма се делят на категории:
Животни, които изначално се смятат за нечисти. Към тази категория спадат свинята, кучето и мършата. По отношение на това Аллах казва „Той Ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах“.
Животни, които са забранени по други причини. Това са животни които изначално са позволени но са заклани в името на друг, а не в името на Аллах. Или са умрели по начин, който ги прави забранени за консумиране, като животно, което е пребито, удушено, погинало при падане, намушкано или от което звяр е ял.
В това отношение в Корана сура ел-Маиде 3 айет се казва: „Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг не за Аллах, и удушеното, и пребитото, и погиналото при падане, и намушканото и от, което звяр е ял. Освен което сте заклали още живо според предписанието...”
Към третата категория на забранени животни спадат хищните зверове, които имат кучещи зъби, животни, които разкъсват жертвата си - лъвове, тигри, вълци, и т.н. Към тях се числят и птици, които имат клюн с който разкъсват жертвата си орел, сокол и други. Също така е забранено да се яде животно което, консумира мръсотии.
България е първата европейска страна с най-висок дял на мюсюлманите
„Като пълноправен член на Европейския съюз, България се превърна в първата европейска страна с най-висок относителен дял на мюсюлманско население, която официално е признала юридически статут на исляма като официално регистрирано вероизповедание, каза социолога доц. д-р Веселин Босаков на конференцията на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ).
Според него трансформациите в ислямската религиозна култура, оценявани в контекста на глобалния дебат за съвместимостта между ислям и демокрация, променят обхвата на представа за толерантност в българското общество.
В своя доклад „Трансформации в ислямската религиозна култура в България”, доц. Босаков посочи дефиницията на някой основни понятия:
Хомогенизация: под хомогенизация разбираме постигането на такова състояние в отношенията на общността при което вътрешната солидарност и усещането за сходство доминират над външната определеност наложена от противопоставянето спрямо другата общност.
Консолидация: от консолидация разбираме интегриране срещо или заради конкретна общност дефинирана като заплаха. Консолидацията става безпредметна при промяна на външните за общността условия т.е. консолидацията е ситоативна харектеристика на общността в условията на негативни взаимодействия.
Търпимост: под търпимост разбирам статично качество ограничаващо възможността за установяване и поддържане на по-широк кръг от социални взаимодействия. Тя е в основата на генериране на конфликтен потенциал в междугруповите взаимоотношения, още повече когато кореспондира и със социално икономически дистанции. Търпимостта предполага  наличието на контакт, който не е приет като естествен а като част от външна принуда спрямо полето на възможни избори. Често търпимостта се смесва с толерантност и и се представя като такава, когато носителите на различните етнорелигиозни белези са извън полето на взаимните контакти.
Толерантност: под толерантност разбираме възможност за приемане на различието основаваща се на идеята за собствената културна мяра. Тя е в основата на разбирането за значимостта на собственото присъствие в социалното пространство и неминуемо предполага възможността на чуждото различие. Толерантността е динамично качество предполагащо възможност за разширяване на социалното общуване. Тя е нагласа за откритост и равноправно общуване определено от становището на културното многообразие. Толерантността е позитивно качество на обществените отношения включващо съхраняването и утвърждаването на собствената културна мяра като основание на наличието на драгостта.
Съседство: под съседство разбираме не само пряка контактност и пряка пространствена близост но и социална мрежовост, социална мрежа от социални практики компенсиращи напрежението между етнорелигиозните общности и още определител на всекидневния живот със своя смислова значимост и символна осветленост. Съседството е фундаментална структурна категория без помощта на което структурата на социалното пространство не  може да бъде описана и разбрана.
Ценности: под ценности разбираме видимост на осъществени блага преспективност, благоденствие. Ценностите легитимират и култивират социалните действия, всяка ценност в сравнение с империчната и фактическата реалност е идеална и не е подвластна на природната колосалнос, а това означава ,че всяка ценност е въпрос на избор. Реализираната ценност се преживява като благо.
В научната конференция участваха с доклади на различни теми свързани с религията и представителите на останалите традиционни деноминации.