Участието на жените и децата в джамийския джемаат

Изобщо връзката на човека с джамията, а в по-конкретния смисъл връзката на жените и децата с джамията е една от изчезващите напоследък положителни неща. Тази тенденция може да се види и с обикновени очи. По време на Хз. Пейгамбера ни, джамията е била в центъра на самия живот. Всяка дейност, която се развивала в нея е била важна, но най-важната измежду тях било обучението и възпитанието. Защото предстояло да се изгради ново общество. Преминавало се от епохата на невежеството и обожествяването на идолите към ислямския и цивилизован начин на живот. Предстояло да се променят изцяло различните схващания и обичаи като се почне от нравите на храненето и се стигне до семейните връзки и новите форми на ибадет. Затова било наложително образованието на всичките индивиди на обществото. С една дума млади и стари, мъже и жени, са били обект на образователната и възпитателната дейност в джамията. Сега може да се зададе въпроса: «Тогава се изграждало ново общество. Трябва ли всичко това да се повтаря в днешно време?» Да, създадено било общество, но мнозина от положителните неща, които били утвърдени в него, не са могли да оцелеят и достигнат до наше време. Известно е, че също толкова е важно поддържането и запазването на някои неща, колкото тяхното откриване. Дори било необходимо да се ремонтират и обновят остарелите с времето неща и да се осъвременят съгласно епохата и необходимостите на новото. Може битова трябва да става при всяка епоха. В историческите източници откриваме, че по времето на Хз. Пейгамбера ни в картината на съвместното съжителство било единството на мъжете и жените, на децата, младежите и възрастните, сиреч всички членове на семейството. Ако разгледаме само онази част, която се отнася до жените, ще се види, че в рамките на отношението между джамията и жената, тя заемала активно положение. Жените също като мъжете участвали в петъчните и празничните молитви, слушали са беседите и хутбетата на Пейгамбера ни. /Бухари, Салят, 2/ Дори мъжете са били предупреждавани да не попречат на присъствието на жените в джамията. /Бухари, Езан,162/