Арафат – златните мигове на времето

Кулминацията на свещеното поклонение хадж... Деветият ден от месец зилхидже по лунния календар... Милионите се стичат като пълноводни реки от бял саван към местността Арафат в близост до Мекка, Саудитска Арабия, за да измолят опрощение на греховете си от Всевишния Аллах. 

„Синко, знаеш ли, Аллах ще ми даде крила и аз ще изпълня всяка Негова повеля, без да има и помен от старостта ми.” Това са думите, изречени с усмивка на уста, от баба Зюрие от Варненското село Белоградец, към служител зает в организацията на хаджа. Той се опитва да склони 81 годишната хаджийка да не се натоварва с много ходене и да ползва отново автобуса при завръщането си от Арафат. Тя заедно с 84 годишния дядо Мехмед от Вълкосел, Благоевградско, са сред най-възрастните хаджии от България тази година.

„Хаджът е Арафат!...” В тази своя кратка повеля пратеника на Аллах Мухамед (с.а.с.), който през 63 годишния си живот е извършил един единствен хадж, инкростира в съзнанието на мюсюлманите важността на тази местност за векове напред. Границите й, намиращи се на двайсетина километра от Мекка, са очертани от Всевишния и оповестени на Пратеника (с.а.с.) посредством Джебраил. В центъра й се извисява скромен каменист хълм наречен Джебел-юр-Рахме. Това е хълмът, на който са се срещнали праотецът на човека Адем (а.с.) и съпругата му Хавва след стотици години бродене по земната шир, след като са били изпратени от рая на земята. Тази среща е символ на Божествената любов завладяла сърцата на двамата съпрузи в името на тяхното опрощение. 

От първите стъпки на човечеството до днес богомолците идват на Арафат, за да оползотворят златните мигове на времето. За тях Хазрети Мухаммед казва: „Няма нещо което да пожелаете и Аллах да не Ви го даде, дори и това да откриете загубената си връв на обувката.” С този символичен пример любимия ни Пратеник посочва важността на молитвата (дуа) и, че всъщност хаджът от началото до край е едно дуа, разкриване на сърцето и искане от Всемогъщия. Дуа за опрощенени на знайните и незнайни грехове на човекът-раб. 

На Арафат са онези златни мигове на времето за отдадените раби на Аллах, през които ангелите галят с крилата си земната длъж и известяват Всевишния за горещите им прошения. Това е и времето когато Аллах Всемилостивия и Всемогъщия „слиза” най-близо до хората за да приеме техните молитви.

С това самосъзнание мюсюлманите вдигат ръце за молитва, сърцата трепнат в очакване на опрощението, стъпалата не чувстват болката от дългово стоене на крак (вакфе), между обедния и вечерния намаз, защото Арафат е дуа. Дуа, която извисява душата в дълбините на Божествената благодат. Всеки сам е капитан на своя кораб, натоварен с прошения за земния и отвъдния живот. Искреността е пътеводна светлина в морето от бисерни сълзи стичащи се като нежни реки по белия ихрам. 

Арафат е своеобразна репетиция на съживяването след смъртта с над 5 милиона актьори, чиято основна реплика е „Заповядай! Заповядай, О, Всевишни, отзовах се на твоята покана...” 

50 градусовите жеги, прашната пустинна шир, нажежените скали, безоблачното небе, ярките слънчеви лъчи и милионите потънали в своите молитви... Това е истинския Арафат! За всеки един той започва от изпълнените с вяра сърца, през волята и съзнанието и изпънатите за молитва длани. Продължава, следвайки хода на своите желания (молитви), отправени към Всевишния Аллах, до залез слънце. Последните лъчи на парещото слънце известяват края на златните мигове на времето и посочат следващата спирка по пътя на вярата. По стъпките на любимия ни пратеник Мухаммед (с.а.с.) хаджиите се отправят към Музделифе и местноста Мешар-ил-Харам, за да продължат да изграждат с молитви своята душа...