Постоянство в ибадетите

Ибадетът е изразяване на обичта, уважението и привързаността към Аллах.
Той се прави единствено заради Аллах. Целта ни в този живот не е само да ядем, да пием и се веселим. Целта на съществуването на човека е да опознае своя Създател и да Му служи. В Корана Аллах повелява: „Сътворих Аз джиновете и хората единствено, за да Ми служат.”(ез-Зарият, 51: 56)
Ние извършваме ибадет, за да изразим благодарност за многобройните блага, които Аллах ни е дал. Като човеци изпитваме потребност да благодарим пред толкова много блага, сътворени за нас. Всевишният Аллах ни напомня някои от тях и повелява: „Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките.” (Ибрахим, 14: 32)
Човекът, който ползва тези блага, всеки миг трябва да бъде благодарен. Защото истинската ни цел на този свят е да сме близо до Аллах и да спечелим Неговата обич.
И Пейгамбера Мухаммед (с.а.с.), за да благодари на Аллах, ставал през нощта да кланя намаз и да се моли. Хазрети Айше разказва, че той кланял намаз, докато му
се подуят краката. Веднъж му казва: „О, Пратенико на Аллах! Знаете, че Аллах ви опрости всички предишни и бъдещи грехове, защо тогава се изморявате така?” Тогава Расулюллах (с.а.с.) отговорил: „О, Айше! Да не бъда ли един благодарен на Аллах раб.” (Бухари)
Според религията ни, ибадетът не е само намаз, оруч, хадж и зекят. Всяко действие, извършвано със съзнанието, че се върши в името на Аллах е ибадет. И обратното, всяко действие, от което се отказваме в името на Аллах, е ибадет. Чрез тях се постига зрелост на вярата и морала на човека. Те поставят в душата ни обичта и уважението към Аллах, пазят ума, сърцето и душата от злините, които биха ги „настигнали”. Освобождават ни, гарантират ни щастие на този и в отвъдния свят.
Всевишният Аллах задължил хората да извършват ибадет през целия си живот. В Корана е повелено: „И служи на своя Господар, докато не дойде при теб неизбежното!” (ел-Хиджр, 15: 99) Освен това никога не трябва да забравяме този хадис на Хазрети Мухаммед: „Веднъж той бил запитан: „О, Пратенико на Аллах! Кой ибадет е най-обичан при Аллах?” Той отговори: „Този, който се върши постоянно,
дори да е малко.” (Теджрид-и Сарих)