Хз. Мухаммед (с.а.с.) и чувството му за справедливост

В езика на Пратеника на Аллах понятието «правда» включва широка гама от схващането, както е в айетите на Корана. Двайсет и три годишният живот на нашия Пейгамбер преминал в борба за тържествуването на правдата, която заема едно от първите места в умствената му дейност.
Както е известно, в ислямското учение става въпрос за «хаккуллах» и «хакку-л ибад». Първото урежда правата между Аллах и човека; а при второто става въпрос за правото на човека при отношението му с хората. Според Хз. Пейгамбера ни правото на Аллах спрямо хората включва задължението им да не признават съдружник на Него и да Му служат. А правата на хората спрямо Аллах включват да не подлага на гнет онези хора, които не Му сочат съдружник и да ги вкара в дженнета. (Муслим, Иман, 4; Ахмед б.Хамбел, Муснед, V, 239)
Има права, които се придобиват по рождение, а има и такива, които се придобиват впоследствие. В това отношение Хз. Пейгамбера ни е повелил: «Няма съмнение, че Всевишният Аллах е предоставил права на всеки, който има право на това...» С това той подчертава, че повечето права са определени от Всевишния Аллах. Според исляма най-важното право, което всеки човек притежава по рождение, независимо от вяра, раса, пол и народност, е правото му на живот. Всъщност това право започва да действа от момента, когато човек в майчината утроба може да се окачестви като “жив организъм”. Освен това към основните права на човека спадат честта и достойнството му, правото му да придобива имот и имущество, сиреч всякакви морални и материални неща, за които се сещаме, когато стане въпрос за човека. (Бухари, Илим, 9; Муслим, Касаме, 30).
В схващането на Хз. Пейгамбера ни за правда изобщо няма място за неразсъдливост, протекция и ходатайство. Трябва да се постъпва така както изисква правото и правдата. В това отношение никой няма право на различия, предимство и привилегия. Затова че Усаме се заел с ролята да посредничи при едно от нарушенията на границите на Аллах, Расулюллах строго го смъмрил, след което произнесъл своята проповед пред хората. В своето хутбе той изтъкнал, че при предишните племена, когато силният крадял – му прощавали, а когато слабият крадял – към него прилагали закона. Поради което те изчезнали. “Затова, рекъл Расулюллах, дори дъщеря ми Фатима да бъде, непременно бих я наказал».
Когато погледнем хадисите на Расулюллах, ще видим, че той повече се спира върху правата на рабите. Вместо «правата на човека» както е прието да се казва в наше време, в ислямската култура се използва термина «правата на рабите». Докато човешките права включват само правото между хората, то изразът «правата на рабите» отразява преди всичко правото между Аллах и рабите, след което и правата между отделния раб и рабите. Следователно израза «правата на рабите» по своето съдържание е по-широко понятие от понятието правата на човека.
Пейгамбера (с.а.с.) ни повелява хората да уважават правата помежду си и да покрият допуснатите неправди още на този свят. „Който е постъпил несправедливо спрямо своя събрат, нека да се опрощават...“ (Бухари, Рикак, 480) Защото съгласно Аллаховото право – дори овенът без рога ще търси своите права над този с рога”. (Муслим, Бирр, 60)
Ето, така Пратеника (с.а.с.) е прилагал разбирането си за право и очаква същото чувство да прояви уммета му. Превъзходството на правото и правораздаването трябва да намери своята проява и в днешно време, както е било в миналото.