Силата на вярващият

Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Не е силен якият в борбата, а е силен онзи, който владее себе си при гняв“ (Бухари)
Силата, която се споменава в преданието е душевната сила на мюсюлманина, произлизаща от неговата силна вяра и уповаване в Аллах (с.т.). Което означава, че истински силен вярващ не е само този, които има здраво, мускулесто тяло или силен замах и юмруци, а в същност е този, които има силна вяра и контролира себе си при страдание и гняв.
И ако мюсюлманинът е способен да се контролира при най-емоционалните случаи, като гняв и тъга, то това означава, че той е овладял себе си и всичко останало за него е вече лесно.
Обичаният от Аллах (с.т.) раб е този, който използва силата си в позволени и ползотворни за обществото дела, а не този, който всява страх в сърцата на хората.
Истински силен и досетлив е този вярващ, който усеща опасността от капана, приготвен с максимална прецизност от страна на неговият най-голям неприятел – сатаната. Не е избухлив, и не се поддава на неприятностите, които го сполетяват, търпелив е. Той е умен, винаги се пази от разврата и стой далеч от греховете. Никога не забравя наставленията на своя Господар, Който повелява: „Това са границите на Аллах, (тоест греховете) не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!“ (ел-Бакара, 2: 187)

Джемал Хатип