Нашите предци, Рамазанът и Корана

Нашите предци (есхаб-ус-селеф) знаели много добре достойнствата и благодатта на този свещен месец. Затова, винаги когато настъпвал месец Рамазан се захващали да вършат ибадет и добри дела, за да спечелят задоволството на Всемилостивият Аллах както на този свят, така и в отвъдният.

Важното е да споменем, че това, което най-много вършели през този свещен месец, е четенето на Корана.

Много от тях прочитали и правели хатим на Корана почти всяка нощ, други го прочитали за три дена, а някои от тях предпочитали да четат бавно и размишляват върху смисъла на неговите знамения.

Разказва се, че Имам Малик ибн Енес (рах.ал.) в последните десет дена от месец Рамазан предупреждавал своите ученици и изоставял уроците и лекциите си, после се затварял в своя дом и се занимавал с ибадет и четене на Коран.

А Есвед ибн Йезид (рах.ал.), усърдно се захващал да чете Корана, така той го прочитал и правил хатим през всеки три дена от месец Рамазан.

Имам Бухари (рах.ал) пък правил хатим и прочитал Корана всяко денонощие през този месец. Прочитал половината през деня, а останалата половина, когато кланял теравих и нощният намаз – къям-ул-лейл.

Предава се също, че Шеддат ибн Евс (рах.ал.) всяка вечер по време на Рамазана, когато поискал да легне, се замислял и си казвал: „Джехеннема няма да ме остави да заспя..“, после ставал и се заемал с четене на Коран и кланяне на намаз.

Семейството на Абдуллах ибн Еби Бекр (р.а.) пък се редели през нощта на месец Рамазан, когато част от семейството правели ибадет, другите спели, а когато те лягали, другите ставали и продължавали да кланят намаз и четат Коран.

Такова било положението на нашите предци през Рамазана. И който смята, че е добър последовател на своите предци, нека стори като тях..!

Автор: Джемал Хатип