Опасността отсоциалните мрежи

Технологията донесе със себе си доста предимства за потребителите й, като например това да четем от нашите смартфони, да платим фактурата си само с няколко докосвания на екрана и да намерим пътя си в оплетените улици на шумните градове. Но заедно с всичко това донесе и много негативни неща, които най-вече се отразяват на комуникацията между нас – хората. Всекидневно докато се движим по улиците, в автомобилите, трамваите или метрото, виждаме как стотици наметнали гугли на глави младежи, непрекъснато се тренчат в телефоните си, играят и чатят с непознати хора или се правят, че четат, за да не отстъпят мястото си на стареца, който виси над тях.
Социалното общуване, на което ислямската религия обръща особено внимание, в последно време до толкова намаля, че хора, които живеят в една и съща сграда, улица или селище, вече не се познават, а още по-лошото е, че много от тях не се интересуват дори от състоянието на собствените им родители, братя и сестри.
Много са случаите, в които наблюдаваме семейства състоящи се от 3-4 души, да се затварят в стаите си веднага след като се върнат от работа и да прекарват часове наред в социалните мрежи с чужди и непознати. А също, мъж и жена, да сядат в креслата си със смартфони в ръка да се усмихват неволно без да забелязват партньора до себе си.
Въпреки, че всичко това изглежда нормално за много от нас, то в същност води нашата младеж към една потенциална катастрофа, която разединява семействата, а и цялата ни общност. От друга страна, ако социалните мрежи като фейсбук, туитър и други, бяха потенциални държави, неоспоримо биха претендирали за най-големи независими държави в света, печелещи все повече привърженици, към своя нереален свят.
Трябва да отбележим, че ислямската религия не е против технологията и социалните мрежи, но когато всички тези неща се използват за добри и благородни цели. Но днес за съжаление виждаме как много от хората пропиляват почти цялото си „свободно време” пред компютъра, като изоставят контакта с родителите, децата и близките си приятели. Младежта предпочита да се среща в социалните мрежи, където свободно и без цензурно може да сподели красивите си снимки, да говори, да спори, издава фетви, лъже и крещи на непознатите зад завесата хора. Всичко това ги прави егоистични, наивни и страхливи. Те губят смелостта си в реалния живот и се връщат в мрежите, където никой и по никакъв начин не им държи сметка и отговорност.
Според анализа и статистиките на много от независимите социални експерти, 60% от имената и акаунтите в интернет са нереални, което ни кара да се замислим за още по-голямата опасност на така наречeните „социални мрежи”, където хиляди деца и младежи се мамят ежедневно.
Много са случаите, в които чуваме оплаквания от родители, като: „Преди беше толкова лесно да разговаряме със сина си. Сега вече е на 16 години и двамата със съпруга ми не можем да разберем какво мисли. Синът ни се затваря в стаята си и предпочита смартфона пред нас!“
„Преди моята дъщеря слушаше с желание всичко, което й казвах, а сега, когато порасна съвсем ме изостави. Прекарва повече от времето си пред компютъра и почти не ме забелязва!“
Относно това искам да споделя и едно проучване от проф.Сюзън Мойлър, на което наскоро се натъкнах и от което ясно се вижда опасността от прекомерното и безцелно използване на технологията. В него се казва: „Технологията се е превърнала в естествена част от живота на младото поколение. Компютри, телефони, телевизори и плейъри заемат важно място в ежедневието на децата и младежите. Мобилните телефони днес се смятат за най-необходимата вещ в живота ни. При младите хора вече се наблюдават, както психически, така и физически симптоми на страдание, когато дори за часове останат без телефони. За тях това е страшно и непоносимо.”
„Участниците в експеримента проявяват психически симптоми като самота, паника, тревожност, дори и сърцебиене, когато са лишени от телефон.”
След всичко това искам да се обърна към мюсюлманската младеж и да им припомня, че въпреки многобройните ползи на съвременната техника, ако тя не се използва правомерно, крие доста опасности за нас.
Ние като мюсюлмани носим определени отговорности както към нашия Създател, така и към нас самите, а също и към хората около нас. Нашата религия ни учи да бъдем полезни както за себе си, така и за цялото общество. За това, всичко което вършим трябва да допринася определена полза в нашия живот, в противен случай е загуба на време, което е изключително важен ресурс и не трябва да бъде пропилявано напразно.
Същият смисъл имат и следните думи на Пратеника(с.а.с.):
„Възползвайте се от пет неща преди други пет да ви сполетят: младостта преди старостта; здравето преди болестта; богатството преди бедността; свободното време прeди заетостта; и живота преди смъртта.” (Мустедрак).

Джемал Хатип