Книгата на проф. д-р Любомир Миков „Османските обществени чешми в България (XV-XIX)“ беше официално представена на обществеността в град Варна. Премиерата в морската столица се състоя на 15 октомври тази година (четвъртък) в Музея на Възраждането.

         На събитието, което е първото официално представяне за страната, редом с автора присъстваха и председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед, районният мюфтия на Варна Нурай Шукри, началникът на Отдел „Издателство“ на Главно мюфтийство Джемал Хатип. Премиерата на книгата във Варна беше уважена от известни варненски интелектуалци като Николай Савов – писател, художник и автор на книгата „Чешмата на султана” и г-жа Станка Димитрова, която е бивш дългогодишен директор на Музея на Възраждането и на дирекция „Култура и духовно развитие” при Община Варна. Сред гостите на събитието бяха общински съветници и представители на местното Турско културно дружество.

         „Варна за мен е много специално място и заема своето достойно  място в моя научен труд, тъй като именно тук е имало най-много обществени чешми .“ - заяви проф. Миков пред присъстващите.

         Книгата на проф. Миков е без прецедент на книжния пазар в България. В нея авторът прави функционално-художествен анализ и разглежда архитектурните специфики на най-важните османски обществени чешми  в България, като текстовете са богато онагледени с илюстрации и специални архитектурни скици.

„Развълнуван съм да бъда част първото представяне на това ценно издание, което е труд на уважавания проф. Любомир Миков. Този научен материал е много важен за мюсюлманската общност, но не само, тъй като обществените чешми са  места, където се събират и възползват хора от различните етнически и религиозни общности. Тук бих искал да благодаря на проф. Миков, за това, че е посветил своя жизнен път на научно-изследователска дейност свързана с мюсюлманската култура в страната и по-конкретно върху архитектурните паметници, които са ценно културно наследство за всички. “ – с тези думи приветства събитието председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед.

„Книгата е замислена отдавна, но реших миналата година да я приключа и да я представя на масовия читател, аз съм автор на 20 книги трябва да Ви кажа, че по незнайни причини тази книга ми е най—близка до сърцето.” – с тези въвеждащи думи започна представянето на своя научен труд проф. Миков.

Включените в изследването османски обществени чешми в България са разгледани и коментирани в историко-културологичен план. Подложени са на историко-типологичен и функционално-художествен анализ 82 чешми от различни райони на страната, строени в периода от XV до края на XIX век. Авторът ги е селектирал на принципа на най-известните, най-типичните и най-специфичните и ги е разделил на четири групи, а именно според начина на ползване. Първата група чешми, които изследва проф. Миков са към джамиите, чиято цел е да обслужат мюсюлманите за абдест, във втората група са разгледани чешмите в хамамите, кервансараите, тюрбетата и др., трета и четвърта група включват селищните (чаршийските) и извънселищните (крайпътните) чешми, чиято цел е обществено ползване  без значение от етнорелигиозната принадлежност на ползвателите. Една от целите на крайселищните чешми е била подпомагане в селскотопанските дейности на хората.  Основният извод във връзка с това е, че османските обществени чешми въвеждат, разпространяват и утвърждават една нова, непозната на българите култура, а именно културата на течащата вода, която е в основата на генерална промяна в бита на населението по българските земи. Коментира се и най-ранната засега българска обществена чешма. Изследването е илюстрирано с 83 цветни и черно-бели снимки.

По време на представянето на книгата авторът посочи ярки примери със специфична архитектура на „Муслук чешме” до „Дервиш джами”,  която е била разрушена в края на 19 век, както и акцентира върху чешмата в Самоков, т.н. „чешмата с обица”, която е описана още през 17 век  от Евлия Челеби в процеса на изграждане и  е завършена през 18 век. Тогава строителите при изграждането на чешмата прилагат османксия бароков стил, тя се отличава с две интересни съоръжения - специалните къщички за птици, които са четиристенни и тип ”павилион”, подобни къщички за птици авторът е регистрирал по стените на разградската джамия „Ибрахим паша” и по „Куршумлу” джамия в Силистра. Към чешмата е било изградено и съоръжение (корито) за водопой на птиците, проф. Миков коментира, че тези съоръжения символизират израза на специалния култ към птиците, които в исляма се считат за Аллахови творения.

         Проф. Любомир Миков запозна присъстващите с едни от най-редките архитектурни съоръжения, които са в област Варна и са останали единствените по наши земи. Те се открояват, с това че на гърба на чешмата имат изграден михраб (намазгях), а на лицевата част е самата чешма. Авторът ги е открил между с. Ветрен и гр. Суворово, едната чешма е на разклона за с. Белоградец, а другата е на 3 километра преди град Суворово. При изследването на надписите е открил данни за изграждането на чешмата, за спонсора и за други важни подробности.

Заедно с проф. Миков в представянето на чешмата на султан Махмуд II във Варна се включи и Николай Савов, който я изследвал дълго време и издал книгата „Чешмата на султана”.

Чешмата е била построена през 1836 г. по повеление на султан Махмуд II. Намирала се е срещу турския конак (от 1878 г. до 1944 г. Окръжно управление на Варна).  Непосредствено зад чешмата е имало турско гробище, което през 1881 – 1884 г. е преустроено на градина (днешната Градска градина). Чешмата е била изградена от мрамор и имала три чучура. В горната ѝ лицева част майсторите чешмари изобразили лъчи на изгряващо слънце. А на самия ѝ връх поставят мраморна “Тугра” – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е било обърнато на изток, откъдето изгрява слънцето. През 1927 г. чешмата е демонтирана поради изграждането на Драматичния театър

„Докато работех по моята книга пред мен се очерта призракът на нереално красива чешма - монументален градеж от бял мрамор и позлата, висок колкото триетажна сграда, шедьовър на османското изкуство, изграден в центъра на Варна преди 170 години. Очерта се силуетът на хармонична архитектура и матовочерна мраморна паметна плоча с позлатена поезия върху лицевата й страна, съчинена от един от най-добрите поети на Османската империя. Видях и изящната калиграфия на 72 реда загадъчни знаци, красиво изписани, прецизно оградени и безупречно композирани от най-добрия калиграф на империята, живял по онова време. Неизвестен, но съвършен каменоделец или група от каменоделци ме плени с безупречната изработка на чешмата и със скулптирането на няколкостотин знака в мрамора на паметните плочи.”  - с тези думи описа авторът на книгата „Чешмата на сулатана” и повдигна духа сред присъстващите в залата.

В края на първото официално представяне на книгата „Османските обществени чешми в България” дългогодишния директор на Музея на Възраждането Станка Димитрова коментира за Grandmufti.com: „Останах безкрайно удовлетворена, когато разгърнах страниците на това луксозно издание, за първи път в  България се прави преглед на важните османски чешми, класифицирани по най-важните принципи и е  представено задълбочено изследване. Това е велик труд, защото са представени много архитектурни скици, преводи и съоръжения. Те са част от нашето културно историческо наследство, поздравявам проф. Миков, неговия екип и разбира се Главно мюфтийство за подкрепата.” 

         В резултат на събитието се повдигна идеята за възстановяване на чешмата на Махмуд II в Морската градина на Варна и присъстващите общински съветници Айше Кадир и Адиле Кямил поеха инициатива за повдигане на въпроса пред местната общинска администрация.

От името на Районно мюфтийство Варна бих искал да  благодаря на проф. Миков, за това че избра именно Варна за първото представяне на книгата. Благодаря и на нашите партньори от Музея на Възраждането за гостоприемството,  за нас е огромна чест да бъдем домакини на подобно събитие, което ще остави следи в историята. – сподели за Grandmufti.bg районният мюфтия на Варна Нурай Шукри.

Книгата „Османските обществени чешми в България (XV-XIX)“ е поредното научно издание, което издателският отдел към мюфтийството издава като част от петгодишния си план. Тя се издава с решение №17 от 12.10.2019 г. на Комисията по издателска дейност към Висшия мюсюлмански съвет. Може да си я заявите в офисите на районните мюфтийства или в електронната книжарница на Главно мюфтийство.

Автор: Фахредин Молламехмед