Отиде си от този свят един човек, който беше отдаден на вярата и през целия си живот имаше стремежа всичко, което върши да бъде в контурите на религиозните ценности. Той беше активен общественик и опора за близки,приятели, съседи, съграждани и всеки, който споделеше с него мъката или радостта си.

Асан Мехмедов Брахимбашев е роден на 18 декември 1949г. в село Кипилово, община Котел, тогавашна Еленска околия, където е изселено неговото семейство малко преди той да се роди, и така е принуден още от раждането си  да живее с  ужаса от принудителното изселване на семейството  заради това, че са неудобни на комунистическата власт. Цялото семейство на  дядо му Рифад, известен в района с прозвището Пашата,  е изселено към вътрешността на държавата заедно с много  други семейства от района . Семейството на Рифад е настанено в село Кипилово заедно с още няколко семейства от смолянско, там дядото се запознава с един ходжа, който също е изселен от Родопите и покрай него започва да учи религията, османотурския и арабския език.

След години той и семейството му се завръщат в село Чепинци и започват живота си от начало. Малкият  Асан пораства в среда на хора, съобразяващи се с принципите на исляма и бива възпитан в духа на моралните и религиозни ценности.

Като младеж, Асан ходжа проявява висока активност в  изучаването не само на религия, но и на занаяти, с които от юношеските си години започва и трудовата му дейност. Започва работа като пътен строител. Недоимъкът осуетява възможностите за придобиване на по-високо образование и така остава със средното си техническо образование.

С огромно желание Асан ходжа започва да изучава религията при дядо си Рифад.  Заедно с неговия чичо Али всеки ден са при дядо му Рифад и въодушевени приемат наставления и поучения. През този период религиозното обучение било забранено и за това Асан е принуден да учи тайно. Семейството му било наблюдавано  от властта и често дядото и баща му са привиквани да дават обяснения, за действия, които не се свързват с идеологията на комунистическата партия.

На по-късен етап, вече семеен Асан ходжа влиза в казармата  и след уволнението  започва работа в ГОРУБСО. На всички прави впечатление със своята откритост, честност и коректно отношение към работа и колеги.

Хората често го разпитвали за религията и търселиот него съвети за всичко свързано с нея. Той бе човек, който намираш общ език с всеки и умееше да води интересни разговори с всякакви хора.

Често обаче се случвало  да бъде привикван от милицията за да дава обяснения заради най-различни неща, свързани с негови действия като ходене на джамия, водене на разговори по религиозни теми тъй като по онова време комунистическата власт  позволявала само на най-възрастните  да ходят на джамия, а младите, които дръзнели да отидат били записвани от съгледвачи.

Когато чуел, че някъде има човек, който е вещ по религиозни теми, винаги търсел начин да отиде при него и да научи каквото е възможно. Често говорел добро и споменавал хората от които е научил нещо, било то религиозни знания или чисто житейски неща. Отдавал специално уважение на умните и интелигентни хора.

Въпреки забраната от комунистическия режим в дома на Асан често се събирали близки и познати за да беседват религиозни теми. Хората с интерес го слушали като  чете и превежда от турски, стихове от корана и техните разяснения. По това време човек нямало от къде да прочете, защото тук там се намирали само книги на турски език,  и хора като Асан, които да знаят езика.

Когато давал наставления, винаги обръщал особено внимание на това, човек да е справедлив, да не използва лъжи, да не злоупотребява  и нагрубява. Винаги напомнял за това, че всеки трябва да уважава родителите, близките, съседите си и всички с които си има някакви взаимоотношения.

След като се пенсионира през 1994 година от ГОРУБСО,  той започва да преподава на деца четене на Коран и религия. От начало вкъщи,  а след известно време преподава  в месджида в махала Трамповска, село Чепинци.

По-късно започва да преподава и в джамията на село Чепинци. Много деца получават религиозните си познания при него. Децата с голямо желание ходят при него защото той умеел да ги мотивира. С тях той се държал като приятел, близък и учител. Когато е уместно с шеги, когато се налага и със сериозност.

За известен период преподава и в джамията в град Рудозем, замествайки тамошния преподавател.

Участва в различни религиозни мероприятия.  Активен във всички обществени дела, отзивчив към всеки, който го потърси за някакъв проблем. Той беше жив пример не само за децата, а и за цялото общество.

Огромна загуба за цялото ни общество е неговата кончина,  но за нас ще остане утехата , че е оставил след себе се изучени деца, които ще предават неговия пример и занапред.  Аллах да го дари с рахмет и Дженнет .