Мисленето е признак на съществуване

В Корана е повелено, че „Аллах не променя народ, докато той не промени себе си“ (ер-Раад 13: 11). За да се промени един народ, трябва да използва ума си, да направи равносметка и чрез разума си да определи своя избор за развитие, усъвършенстване и промяна към по-добро. Необходимо е да реши в каква насока трябва да се променя, развива и как да постигне целите си, по кой път да върви, за да постигне щастието в този и отвъдния свят. Тази промяна може да се реализира единствено чрез вяра и разум.

Човек, който използва разума си винаги, е вярващ и вярващият винаги трябва да постъпва разумно. Той размишлява върху всяко нещо около себе си -творенията, природата и стига до извода за съществуването и единството на Всевишния Аллах. След достигане до това убеждение той живее по повелите на Създателя, като по този начин постига щастието в земния живот и след това заслужава дженнета.

Всеизвестно е, че Декарт е казал: „Мисля, следователно съществувам“. Преведено това в немската философия, звучи така: „Съществувам, следователно мисля“. Двата философски принципа са признаци за използването на разума и мисълта. Съществуваме и затова ни има, или има ни и затова съществуваме и мислим. Наистина мисленето е признак на съществуване. Мисленето и разумът са присъщи само на хората като висши създания на Аллах. Мислейки, хората се възпитават и развиват, като научават много неща. От създанията на Аллах хората притежават разум и способността да мислят. Те трябва да използват тези качества, защото според тях Аллах ще възнаграждава и наказва хората на земята и в ахирета. Особено истински вярващите мюсюлмани трябва да са много разумни, да използват разума си и да го изразяват в думите и действията си. Също така не бива да забравяме, че Аллах държи отговорни хората за действията и ги оценява според намеренията. Всяко нещо се появява в главата на човек като мисъл, след това се споделя и обсъжда и после вече се въвежда в действие. Само Аллах оценява действията и постъпките на хората според техните възнамерения.

Със своя разум хората могат да се възползват от всички създадени от Аллах блага на този свят. Защото в сура Нахл, айет 12, Аллах казва: „И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи“. На много места се споменават „хора проумяващи“, тоест мислещи и разсъждаващи. Много примери има за хора, които, мислейки и разсъждавайки, са стигнали до извода за съществуването и единството на Аллах и така са приели Неговата религия – исляма. Разсъждавайки, те са се убедили в Неговото съществуване и единство. Всеки мислещ и мъдър човек стига до извода, че съществува Всевишна сила, която различни хора я наричат по различен начин. Но всъщност Той е Единствен, Всемогъщ.

Разумните хора винаги се възползват от благата на Аллах по най-подходящия и позволен начин. Както Аллах казва в Корана: „И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи“ (ен-Нахл, 16: 67). Когато вземаме от гроздето, неговият сок и плодът са хубави храни, но когато се опияняваме, тогава вече сме от престъпващите и извършваме грях. Основното нещо в исляма е човек винаги да бъде разумен и да отговаря за постъпките си, а когато се опияни, той не може да мисли трезво и върши непозволени неща, което не го оправдава, и затова носи отговорност.

Човек трябва да помисли, че това, което му е дадено, са земни красоти и богатства и са за поминък на земята. Но не бива да забравяме, че благата при Аллах са постоянни и по-хубави. Земните богатства, колкото и да са ценни, един ден се разделяме с тях, те ще изчезнат. Тези, които ще ни бъдат дадени на ахирета, са постоянни. Безспорна истина е, че при смъртта всичко остава на земята. Човек се разделя с имане и близки хора. От дома си излиза с три неща: имущество, близки и дела. Вкъщи остава имуществото, а близките и хората го придружават до гроба и там вече остава сам с делата си. В Корана Аллах казва: „И смяната на нощта и деня, и онова, което Аллах изсипва от небето за препитание, и съживява с него земята след нейното умиране, и обръщането на ветровете, са знамения за хора проумяващи“ (ел- Джасийе, 45: 5). 

О, Аллах, стори ни от проумяващите и разумните, дари ни с благодат, берекет и благоденствие както на земята, така и на ахирета! Дай ни добрина на земята, добрина на ахирета и ни предпази от огъня! Предпази ни от грехове, които не опрощаваш! Ти си Опрощаващ, обичаш опрощението, опрости и нас!

 

Списание МЮСЮЛМАНИ

Автор: д-р Ахмед Лютов

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok