Украсата на този свят

Ниската раждаемост, абортите, отказът от създаване на семейство и съпричастност към социалните проблеми са част от картината, която изразява моментното състояние и положението, в което се намира обществото, изразяващо се в демографски срив. Семейството и раждаемостта вече не са приоритет, дори се стига до по-различни и меко казано, стряскащи действия. За по-добро се приема да се живее на семейни начала, а раждането на деца се приема доста резервирано. Наскоро в един търговски център неволно станах свидетел на разговор, в който чух следната фраза: „могат да си позволят лукса да си родят дете“. Явно времето, в което живеем и разбирането за начина на живот оказват много сериозно влияние върху раждаемостта. Въпроси като какво ще бъде детето – момче или момиче, здраво или не, как ще живее, дали има достатъчно средства за неговото отглеждане, все по-често са основни фактори за вземане на решение дали да се роди дете, а в много случаи, дали да се убие, извършвайки аборт.

Анализирайки цялостно положение, стигаме до заключение, че децата не бива да са резултат от отговорите на такива въпроси. Разбира се, трябва да се внимава, да се полагат медицински и здравни грижи, но никой не бива да пренебрегва факта, че здравето и животът са дар от Аллах и може да се полага грижа за тях само до определен момент. Затова всеки трябва да се замисли и да намери своето място сред обществото като част от него със семейство и деца. Те не са заплаха нито за здравето, нито за богатството и са в основата на създаването на семейство, село, град, държава и т.н. Нека всички си спомнят създаването на най-свещения град – Мекка. Как постъпи Ибрахим (а.с.) и коя беше дуата, която той отправи към Всевишния Аллах?

Погрешната представа за модерен и напреднал начин на живот много често е пречка за раждаемостта, а трябва и да се посочи, че днешното разбиране за модерен начин на живот не е ислямско. Ислямът призовава към създаването на семейство и раждане на деца и порицава онези, които изтъкват като причина за отказ от деца материалното състояние.

Историята на исляма ни учи, че противниците на Мухаммед (с.а.с.) се опитаха да го опетнят и унижат именно чрез децата, казвайки, че той няма наследници и споменът за него ще бъде прекъснат. Мъдростта на Аллах е голяма във всичко това, защото Мухаммед (с.а.с.) имаше шест деца, с които го изпита, отнемайки му ги, докато още беше жив. Също така материалното състояние не беше фактор, с който Мухаммед (с.а.с.) се съобрази, напротив, той каза, че мюсюлманската общност трябва да е голяма и така ще бъде повод за гордост на Съдния ден. А в резултат на всичко това и до ден днешен споменът за нашия достоен Пейгамбер не е прекъснал. Противното на това, обаче и за съжаление, е, че много от вярващите в наши дни се поставят в ситуация, при която отказват да се женят и да имат деца, които да продължат мюсюлманския род и да възхваляват Всевишния Аллах.

Отговорният и добронамерен вярващ трябва да се стреми да остави деца, които и след смъртта му да се молят и отправят дуа към Всевишния Аллах за него. Той не бива да разсъждава по начин, който да доведе до момент, в който по негова вина или причина да остане без дете. По този начин се поема риск да се загубят и двата свята, оставайки самотни и в двата. Без физическа и морална подкрепа на старини на този свят и без да има кой да отправи дуа за него след полагането му в гроба.

Някак си айетът, в който Аллах ни предупреждава „че имотите и децата ви са изпитание“ (ел-Ен- фал, 8: 28), бива още по-актуален, дори и в по-различен смисъл, а именно – отказът да се женим и да имаме деца е един вид изпитание за вярващите. Не трябва да сe мисли, че изпитанието е само в това да имаме деца, напротив, изпитанието, което не сме преодолели, е отказът да ги имаме, да се грижим за тях и да ги възпитаваме. Задължение на всеки мюсюлманин е да създаде семейство и да се грижи за него. Много от хората, осъзнавайки сериозността и отговорността на това, се опитват да си намерят всевъзможни причини, някои от които вече споменахме, за да не го направят. А Аллах Теаля казва: „Аллах ви отреди съпруги от самите вас и ви отреди от съпругите ви деца и внуци, и ви дава препитание от благата“ (ен-Нахл, 16: 72).

Нека този дар от Аллах бъде приет и съхранен според Неговите изисквания. Да се спазват задълженията и отговорностите в това отношение. И да се знае, че полагайки грижи в тази посока, човек на съдния ден ще бъде улеснен. Енес ибн Малик предава, че Пратеника (с.а.с.) е казал: „На съдния ден човек няма да бъде питан за четири вида харчове: това, което е похарчил за родителите си, за своя ифтар, за приготвянето на сахур и за похарченото за семейството си“. Човекът трябва да почувства насладата на този свят, описана в Коран-и Керим: „Имотите и децата са украсата на земния живот“ (ел-Кехф, 18: 46).

Радостта, която се изпитва, виждайки децата, поели по правилния път в резултат на отправената дуа, която гласи: „Господарю наш, дари ни със съпруги и потомци – радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!“ (ел-Фуркан, 25: 74). Децата са бъдещето на обществото, всеки родител е задължен да се грижи за децата си. Спазвайки повелята на Аллах, човек допринася за съхраняването на традициите, образованието и възпитанието на децата, което води до развитието на обществото. Предава се, че Пратеника (с.а.с.) е казал: „Щастието на човека е в добрата и достойна съпруга, послушните и добри деца, компанията на добри хора и извор на приходи от родното място“. 

Хадисът изцяло подчертава важността и ролята на семейството. Щастието е цел на вярващия както на този, така и на другия свят. Семейството е извор на щастие, а децата са реката, която потича от този извор. Нека се постараем реката от нашето семейство да бъде пълноводна и бистра. Нека от нея се възползва цялото общество, а родителите горди да влязат в дженнета. Със старанието на Давуд и мъдростта на Лукман алейхимес-селям.

 

Списание МЮСЮЛМАНИ

Автор: Мурад Бошнак

 

 

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok