Между мелодиите в религията и дисонансите в интерпретацията им – откровено с Нихат Адемов

Нихат Адемов

Темата за музиката в исляма е дала повод за множество полемики във времето. И в съвременното общество мненията са полюсни. Мнозина твърдят, че е „харам“ и за тях съчетанието „религиозна музика“ е абсолютен оксиморон. Други пък именно в музиката са открили начин да привлекат младите към религията, влагайки дълбок смисъл в текстовете на песните си. И това го правят във време, характеризиращо се с дълбока криза на ценностите. Правят го вече 15 години.

Главен инициатор за това е Нихат Адемов от рудоземското село Витина.
Нихат Адемов е завършил духовното училище в Момчилград. Той признава, че именно там за първи път го е споходила идеята за създаването на религиозна музика на български език. Песните дотогава са били предимно на арабски и турски. Не след дълго именно той е човекът, който разчупва общите представи и нарушава традицията със създаването на група „Вест“, която по-късно се превръща в „Студио Вест“. През последните 18 години той работи като имам, а заниманията  в сферата на музиката запълват свободното му време. Усещайки колко сложна материя е музиката, той решава да попълни липсите и да запише музикално образование. Наскоро завършва Пловдивския университет, специалност „Педагогика на обучението по музика“, а след това в АМТИИ – Пловдив придобива и допълнителна квалификация „Музикотерапия“.
За 15-годишното съществуване на групата, за посланията на песните на „Вест“, както и за противоречията и споровете, които предизвиква тяхната музика – говори Нихат Адемов.

„Вест“ съществува вече 15 години – как решихте да записвате подобен  вид музика, колко албума издадохте в този период, в какъв състав работите?

Безспорно музиката присъства активно в ежедневието ни. Покрай работата с деца в джамията съм забелязал, че те масово са със слушалки. И преди 15 години с моите съмишленици обсъдихме идеята за иновативно религиозно обучение, въведение в религията чрез музика. Направихме няколко песни и взе, че се хареса на младежите. И така до днес имаме издадени 9 албума на български и един експериментален албум на турски език с преведени наши изпълнения. Това пък възникна в процес на работата ни. Имаме доста покани за участия в религиозни програми и затова решихме да преведем някои от нашите песни и да ги обединим в албум. Последният албум излезе през 2018 година, сега готвим нов, като вече имаме 4 записани песни. 

Съставът на формацията през годините е променлив. Към настоящия момент на участията в различните програми сме заедно с имам Вахди Делихусев. В новия албум смятаме да ангажираме и младежи за част от изпълненията.

Нихат Адемов и Вахди Делихусев

За какво пеете, какви са основните теми и послания във Вашата музика?

Основен акцент поставяме върху нравствеността, върху отношението към близките, уважението към родителите, хората в неравностойно положение. Целим запознаване с Всевишния, с пратениците. Опитваме се да бъдем иновативни, да привлечем хората с мелодии от съвременните стилове, които се харесват и така да се докоснем до техните сърца. Музиката я има в ежедневието ни и всеки слуша, а слушайки нашата музика, той може на достъпен език да се докосне по-дълбоко до религията.

Къде представяте репертоара си най-често?

Предимно на културно-религиозни празници и сватби. Ходим най-често в района на Велинград, Гоце Делчев, в Ксанти също са ни канили няколко пъти да пеем на религиозни сватби. Освен това за втори път ще участваме в един форум „Многообразието в религиите“, който се организира от Столична община. Веднъж ходихме преди 3 години, сега отново имаме покана от Главното мюфтийство да представим нашата общност на това мероприятие, в което участват всички религиозни общности от страната. Провежда се в средата на септември.


Има доста разногласия относно това дали музиката Ви е позволена от религиозна гледна точка.

В религията има разногласия почти във всичко. Да, прави сте, че мненията за нашата музика са полюсни. Някои учени твърдят, че е  харам, други- халал. Аз мога да ви споделя кои на какво се базират, защото и аз съм изследвал този въпрос. Отричащите този вид музика цитират откъс от Корана, който гласи „И които купуват слова за забавление, за да отклоняват от пътя на Аллах“. Но в повечето случаи се цитира първата част на този откъс, като акцентът се поставя на купуването. Но има и други, които казват, че не е харам, защото текстовете съдържат смисъл и учат на добродетели.
Безспорно музиката влияе и психологически, и във всеки един аспект. Музиката също има основи, има си теория. Всички тези неща се изучават, както се изучават и основите на религията, в случая на исляма. Не можем да кажем за науката, че е харам. А музиката е вид наука, нали? И то доста сложна наука. Не знам как така с лека ръка можеш да кажеш, че нещо е харам, да го отречеш. Но в много случаи отричаме неща, които не разбираме.
Други пък твърдят, че музикалните инструменти са харам. Това в чисто исторически план е неоснователно. Примерно пианото става актуално през 18 век, т.е. по времето на последния пратеник не е съществувало.
В крайна сметка мога да кажа, че живеем в свободно време и всеки е свободен да следва това, което го прави спокоен. Аз съм спокоен към това, с което се занимавам, изследвал съм въпроса и мога да кажа, че нямам никакви притеснения, че едва ли не с дейността си въвличам хората в грях.

В социалните мрежи забелязвам, че търпите упреци и за това, че хората се заслушват само в мелодията, вместо да се фокусират върху посланията на текстовете? 

Има и такива упреци, прави сте. Но аз ще Ви кажа защо съм избрал мелодията да преобладава в повечето изпълнения. Живеем на Балканите, а тук има такова голямо разнообразие. В нашите изпълнения  вмъкваме и арабски мотиви и елементи. Мнозина също изказват мнение, че не трябва да има мелодия, а само лек фон, дори без ритъм. Така е много лесно, дори елементарно, но аз съм на мнение, че трябва да има разнообразие и да се набляга на съвременни стилове. А ако човек цели да се замисли върху словата, мелодията няма да му попречи.

Как ще отговорите на твърденията, че мнозина използват свободното си време непълноценно, слушайки ислямска музика, а вместо това може да слушат лекции, хадиси, да четат Коран и т.н.?

Не може да се нарече загуба на време нещо, което те учи. Музиката, от една страна, действа разтоварващо, релаксиращо, а от друга- поучително. Всеки разбира религията по различен начин. Отново стигаме до различните гледни точки. Практиката и времето показват, че онези, които са отдадени само на лекции и хадиси, впоследствие не могат да открият баланса в живота. Отключват се психологични разстройства. А целта на религията не е такава. Целта на религията и основното ѝ послание е човек да бъде щастлив, да намери баланса. Как ще си щастлив, когато не познаваш Бога, не следваш инструкциите му?! Този, който те е създал, най-добре знае какво ще те направи щастлив чрез неговото послание – Корана. Коранът съдържа правила за живот. А там никъде не пише, че по цял ден трябва да слушаш лекции и хадиси. От мюсюлманина се иска да отслужва петкратната молитва. Други препоръки са  „И често споменавайте Аллах“,  т.е. не го забравяйте. „И щом настъпи време за молитва- отидете, а щом завърши молитвата, разпръснете се по земята и търсете благодатта на Аллах“. Аз мога да го кажа и по друг начин - хората, които са далеч от религията, винаги изпадат в крайности. Аз бих препоръчал на хората да четат Корана, а не лекцията. Защото лекциите са интерпретации, а всеки интерпретира според своето ниво на познание. Всеки представя своята гледна точка. Не можеш да кажеш, че лекторът говори от името на Аллах. Аллах говори единствено чрез Корана.

Как отговаряте на онези, които не симпатизират на Вашата музика, които я отричат?

Имаше време, в което хвърлях доста усилия да ги разубеждавам. Но времето ме научи да не се поддавам на провокации. Мога да им препоръчам да прочетат определени неща. Пределно ми  е ясно, че това няма да се промени от днес за утре. Поколението на моя дядо пееше тези песни на турски език. Никой не си е помислял за български варианти. И доскоро го имаше това разбиране, че в джамията трябва да се говори на турски или арабски, даже допреди няколко години петъчните лекции се изнасяха на турски или арабски език. За радост вече във всички централни джамии се използва български език.


А от къде идва тази смелост у Вас?

Искрите бяха запалени още в 9 клас, когато бях в Момчилград.  Имаше едно момче, което свиреше на синтезатор. Аз като дете бях научил да изпълнявам няколко мелодии на акордеон и опитах да ги изсвиря на синтезатора. Запалих се още в този момент. Освен това имаше един учител, който подхвърли идеята някой от нас да преведе най-накрая тези турски песни на български език. Реших аз да опитам, макар и след време.

По време на участие в рамазанска програма на Главно мюфтийство

А плановете Ви за бъдещето какви са?

Имам идеи, иска ми се да ангажираме повече младежи, но осъзнавам колко сложно е тяхното ежедневие. Учебният процес е доста натоварен. Но съм на мнение, че с каквото и изкуство да се занимават децата, е плюс за тях, защото, от една страна, се развива съзнанието им, а, от друга, се отклоняват от залитане към пороците. Всъщност, правили сме проекти към Главно мюфтийство точно в тази посока, но за съжаление подкрепа не сме открили. Иначе от Мюфтийството са ни канили за участие в много техни мероприятия, за което благодарим.
Иска ми се в бъдеще в групата да се включат повече музиканти с инструменти. Да се разшири съставът. Да ангажираме и младежи. Иначе аз имах възможността да работя като учител по музика по заместване. Имам намерение и в бъдеще да продължа да се занимавам в тази сфера. Музиката ме е съпътствала през целия ми живот. Но университетът ми даде друг поглед, промени мирогледа ми.

 

Автор: Наталия Кехайова – Моллова

Източник: Rudozemdnes.bg

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok