Културният геноцид на децата мюсюлмани в китайската област Синцзян

Ново разследване на журналиста на BBC и кореспондент от Китай Джон Судуърт разкрива ужасяващата политика на китайската народна република, при която мюсюлманските деца на уйгурите биват умишлено и дългосрочно отделяни от родителите им. Всичко това се случва паралелно с водената политика за културна и политическа индоктринация на възрастните мюсюлмани от Синцзян, които са изпращани в концентрационни лагери.

Чуждестранните журналисти на територията на Китай са зорко следени и доказателства за ужасяващите политически действия срещу мюсюлманското малцинство на уйгурите и отнемането на децата им е трудно да бъдат събрани на местно ниво. Но журналистът на BBC Джон Судуърт провежда интервюта с десетки мюсюлмани уйгури в Турция и всички те питат едно…

Китай, къде са децата ми?“

В Турция журналистът на BBC провежда повече от 60 отделни интервюта, в които десетки уйгури разказват историите си. Със сълзи в очите си всички те емоционално разказват подробностите за изчезването на собствените им деца в Синцзян, с които вече години наред нямат никаква връзка и не знаят какво изобщо се случва с тях.

 

Не знам кой се грижи за тях.”, са думите на майка, която показва снимка на трите си малки дъщери и добавя - „Нямам никакъв контакт с тях.” Друга майка, която държи снимка на трима сина и дъщеря, изтрива сълзите си и споделя: „Чух, че са били отведени в сиропиталище”.

Общото между всички тези хора е, че те са уйгури, представители на най-голямата и преобладаващо мюсюлманска етническа група в Синцзян, която отдавна има езикови и религиозни връзки с Турция. Хиляди са дошли да учат или да правят бизнес, да посетят семейството си или да избягат от контролираната раждаемост в Китай и нарастващите религиозни репресии. Но през последните три години всички тези хора се оказаха в капан, тъй като Китай започна да задържа стотици хиляди уйгури и представители на други малцинства в огромни концентрационни лагери.

Според китайските власти уйгурите не са като затворници в лагерите, а просто се обучават в „центрове за професионално обучение”, за да може да се избегне религиозния екстремизъм. Но според доказателствата много от тях са задържани, просто защото изповядват религията си – молят се или носят хиджаб, или имат задгранични връзки с места като Турция. Жена споделя дори, че е била задържана в интерната за една година, само защото е имала инсталирано на телефона си приложението WhatsАpp.

За тези уйгури, потърсили спасение в Турция, връщането обратно означава почти сигурно задържане от властта. Млада жена в интервюто си разказва, че съпругът ѝ вече е задържан за 15 години за това, че е пътувал до Турция, за да се видят. Телефонните контакти между близките също са прекъснати – дори разговарянето с роднини в чужбина вече е твърде опасно за хората в Синцзян.

Правителствената пропаганда възхвалява добродетелите на училищата интернати като помагащи за „поддържане на социалната стабилност и мир”, където „училището заема мястото на родителите”.

Д-р Адриан Зенц е независим немски изследовател, който проучва въпроса за рестриктивната политика на Китай спрямо малцинството на мюсюлманите уйгури. Според него „Училищата интернати осигуряват идеалния контекст за устойчиво културно преструктуриране на малцинствените общества”. Изследванията на Зенц показват също, че както в лагерите, така и в училищата интернати целта е да се елиминира използването на друг език и да се говори единствено китайски.

 

Властите казват, че тези училища интернати позволяват на децата от малцинствата да придобият „по-добри житейски навици” и да се научат на по-добра лична хигиена, отколкото биха получили у дома. Някои деца са започнали да наричат учителите си „мамо”.

В залата, в която журналистът Джон Судуърт провежда интервюта в Истанбул, се усеща сурово отчаяние и дълбоко недоволство.

Хиляди невинни деца биват разделяни от родителите им и ние непрекъснато говорим за това. Защо светът мълчи, когато знае тези факти?” – пита една от майките.

 

Абдурахман Тохти (вдясно), който от няколко години живее в Турция

Абдурахман Тохти също е един от хилядите мюсюлмани уйгури, които търсят спасение от репресиите на китайските власти срещу малцинството и успява да го намери в Турция, където е живял заедно със семейството си. Но не за дълго. В интервюто си пред Джон Судуърт от BBC мъжът разказва драматичната си история.

Преди 3 години съпругата му Перида заминала с децата си за кратко в родния Синцзян, където да се видят с роднините. Оттогава съпругът Абдурахман не е чувал нищо за тях. Наскоро обаче попаднал на видео в интернет, на което разпознава сина си. Бащата е сигурен, че това е синът му Абдулазиз – сниман в сиропиталище в Китай, като във видеото не говори на майчиния си уйгурски език, а на китайски.

Целта им е да ги превърнат в китайци и да отнемат идентичността им.“ – споделя с болка мъжът. И добавя, показвайки снимката на малкия Абдулазис: „Вече три години синът ми е в ръцете на Китай“.

Съпругата на Абдурахман Тохти Перида е отведена в концентрационен лагер, заедно с още други милиони уйгури, казаци и представители на още мюсюлмански малцинства, имащи свой език и култура. В лагерите всички те учат китайски език, както и това „да обичат комунистическата партия“.

В разследването си BBC успява да събере нови доказателства за това, че Китай се опитва да упражнява систематичен контрол и влияние и върху децата на уйгурите. На територията на републиката започват да се изграждат огромни училища и детски градини, почти толкова бързо, колкото се появяват и концентрационните лагери. Някои от тях са с огромни общи спални помещения и с капацитет хиляди деца, като най-малките от тях са на 3-годишна възраст. Все по-актуални стават и т.н. „защитени центрове“, които се появяват на територията на Китай. Вече има стотици такива и общият им капацитет е 10 000 деца, става ясно още от разследването на журналиста Джон Судуърт. Всички те са предвидени за децата на задържаните в лагери мюсюлмани уйгури и властите на Китай упражняват строг контрол в зоните около сградите. Всички те са строго охранявани, оборудвани с техника за видеонаблюдение и табели, които призовават „Да се говори само китайки език“.

Представители на местната китайска власт в Синцзян отричат, че отделянето на децата от родителите по такъв начин би довело до сериозни психологически вреди.

Пред камерата на BBC високопоставен служител от Отдел „Пропаганда“ в Синцзян, отрича и твърдението, че държавата трябва да се грижи за голям брой деца, отделени от родителите им. „Ако всички членове на семейството са били изпратени на професионално обучение, тогава семейството трябва да има сериозен проблем”, казва той през смях и добавя: „Никога не съм виждал такъв случай”.

Според изследователя д-р Адриан Зенц в училищата интернати за деца се прилагат много сурови наказания, ако например децата проговорят помежду си на майчин уйгурски език. Проучванията на Зенц сочат още, че откакто функционират концентрационните лагери за възрастни се наблюдава и скок от 82% в заетостта на детските градини в Синцзян, а в синцзянските области, където живеят преобладаващо уйгури – ръстът в броя на децата е дори 148%.

Правителството в Синцзян се опитва да придобие пълен контрол върху подрастващото поколение и буквално да възпита една нова генерация, която е откъсната от истинските си корени, религиозните вярвания и културата си, дори от собствения си език. Вярвам, че доказателствата сочат към това, което трябва да наречем културен геноцид”. – заключва изследователят д-р Зенц пред Джон Судуърт от BBC.

 

Целия репортаж на BBC може да гледате ТУК.

 

Автор: Л. Чаушева

Снимки: BBC

 

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok