Искрени в намеренията, достойни в делата



 „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем отплата по-хубава това, което са вършили.“ (ен-Нахл, 16: 97)
А в свещен хадис нашият Пейгамбер ни повелява следното: „Внимавайте! В тялото ни има къс месо, което ако е здраво и добро, то и цялото тяло се чувства здраво и добро. Ако то се разболее, цялото тяло също се разболява. Внимавайте! Това е сърцето!“ (Бухари)
Великолепната ни религия се опира преди всичко на здравата вяра. Вярата възниква преди още да се появим на тоя свят, когато даваме обещание пред нашия Създател, и продължава да съществува в отвъдния свят като приемане и насочване на сърцето. Макар че вярата се заявява с езика и се потвърждава със сърцето, то най-ярката й проява са делата.
Защото в отвъдния свят човекът ще бъде преценен според делата и постъпките, записа ни в книгата му.
Нашият Създател оценява човека според вярата му в Него. А що се отнася до поведението и постъпките на хората през живота им на този свят, те се преценява според това дали са
праведни или не. Колкото са важни за исляма искрената вяра и истинските знания, точно толкова са важни и праведните дела.
На думата поквара, която включва в себе си развала, злини, раздор, свада, караница отговаря думата с противополжоно значение, която означава мир и покой.
Най-важното при това съответствие е съответствието във вярата. Това не е нещо друго освен рабът без съмнение да приеме, че неговия Създател съществува и Той е единствен
и да вярва в Него, без да Му посочва съдружници. След това да приеме начина на живот, който налага вярата и да спазва повелите, забраните и границите, които Аллах е поставил.
Освен това трябва да ги изпълнява не с някакво сухо чувство на задължение, а с искрено чувство на отговорност.
На искрената вяра съответстват праведните дела. Това са дела и постъпки, които съответстват на природата на човека и на ползата на човечеството. В Свещената ни Книга праведните дела се споменават в повече от сто айета заедно с вярата. А според любимия ни Пейгамбер, който прилага в ежедневието си основните понятия на Корана, сърцето заема централно място в мира и праведността.
В телата ни има един орган, който ако е здрав, то и целият ни организъм се чувства здрав и бодър. Отново според нашия Пейгамбер благополучието и щастието на дадено семейство зависи от една достойна съпруга, а щастието и благополучието на дадено общество зависи от достойните дела на хората. И отново според него книгите с делата на хората не се затварят след смъртта им именно благодарение на праведните им
наследници, които ще продължат неговите дела. Нашият Пейгамбер (с.а.с.) нарича праведен ден всеки ден, изживян без грях; достойна всяка стока, на която е изплатен зекята; всяко полезно за хората поведение, всяка постъпка и пример са праведно поведение; местата, където хората се чувстват сигурни са достойни места; сънищата, които отговарят на реалностите са праведни сънища.
А за да сътвори онзи прекрасен свят, който нашият Създател предвижда, не са достатъчни да бъдем индивиди с достойни сърца и да храним с чистосърдечни намерения и мисли. Нима в един свят, в който се ширят интригите, раздорите и покварата, да оставим индивидите и обществата,
но разрушават дори екологичното равновесие е достатъчно да бъдем само праведни? Онова, което се очаква от праведните хора е да напра вят още една крачка напред и да застанат срещу раздорите, разрухата и развалата и да ги поправят, полагайки усилия в тази насока.
Наш дълг като вярващи е да полагаме усилия, за да можем да се явим пред нашия Създател като достойни раби.
Разбрали ясно целта и мъдростта на нашето сътворение, да дадем правилна и вярна насока на живота си. Да упражним контрол върху делата си от гледна точка на доброто и злото, от севаба и грехотата. Да търсим различните пътища, чрез които да превърнем живота ни, този ценен капитал чрез добрини, красоти в наша полезна печалба. Не трябва да си позволяваме да пропиляваме живота си в грях, смут и неподчиние. Трябва да осъзнаем себе си, ценности те и вярата си и да не даваме никакви възможности на поведение и постъпки, които ще ги обезсмислят. Наш капитал да бъде поведението ни; а нашата
надежда да са достойните дела, които ще огреят лицата ни. „Аллах мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който Си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само пред Теб се отдавам!“ (ел-Ахкаф, 46: 15) „Я Рабби, прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!“ (Юсуф, 12: 101) „Аллах мой, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведниците!“ (еш-Шура, 26: 83)


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.