Пратеник на мира

Тази картина е израз на великодушието на един пейгамбер, който преди осем години заедно със спътника си Хз. Ебу Бекир бива принуден с прискърбие да напусне родния си град под смъртната заплаха на съгражданите си и който победоносно се връща в бащиния си дом. Въпреки враждата, с която са ги посрещали него и другарите му в продължение на 13 години и
които имал пълното основание да отмъсти като не остави камък връз камък и глави на раменете, в този град не е предприел подобно нещо, а напротив, със своята безкрайна милост извинил постъпките им и ги пуснал да си вървят свободни. Това може да се обясни единствено с факта, че той е Пейгамбер на мира.
Дори само като проследим внимателно процеса на завземането на Мекка, ще се види, че през целия си живот е следвал своята мирна политика. Както е известно
Аллаховия Пратеник до последния момент е пазил в тайна своето намерение да предприеме поход срещу Мекка като не споделил дори с най-близките си другари, включително съпругите си това свое намерение. Аллах също така бе пожелал курейшитите да не узнаят това. Всички тези мерки били в съзвучие с намерението на Расулюллах да не се пролива кръв. Защото ако предварително бил обявил намерението си, че ще предприеме поход срещу Мекка и да започне открита подготовка за това, щеше да накара курейшитите
да вземат необходимите мерки, за да се противопоставят силно на ислямската армия, поради което вероятно двете страни щели да дадат много жертви. Ала през осмата година на преселението, когато било извършено завземането на Мекка, мюсюлманите били вече много силни в сравнение с предишните години. Следователно твърде било възможно Пейгамбера ни основателно да предприеме открит поход с голяма армия срещу мекканските езичници, които нарушили мирното споразумение от Худейбие. Но неговата цел не е била да отмъсти, да завладее нови територии или да трупа богатства.
Пратеника на Аллах бе предприел този поход, за да изчисти вековното Кябе от идолите и да спечели за исляма този град, който представлявал сърцевината на Хиджаз /Арабия/. Неговата цел била заедно със завладяването на Мекка да завладее и сърцата на хората. Впрочем след като не било позволено да се пролее кръв и заявил, че всеки който ще остане
в дома си и тези, които ще потърсят убежище в Месджид-и Харам или в дома на Ебу Сюфян и на онези мекканци, които в тревоги очаквали развоя на нещата, той обявил „всички сте свободни“. А обявявайки всеобща амнистия, той успял да завладее и сърцата им. Така се осъществило събитието, което в Коран-и Керим се описва със словата:
„Когато дойде подкрепата на Аллах и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Създател с възхвала и Го моли за опрощение. Той винаги приема покаянието“. /eн-Наср, 1-3/. Хората по цели дружини влизали в исляма. Сред тях били вожда на Курейш Ебу Сюфян, съпругата му Хинд, която бе накарала да убият Хз. Хамза и сина на Ебу Джехил Икриме. Нашият Пейгамбер не им напомнил миналото и не ги посрамил. Той ги извинил като сметнал за достатъчно техния срам и съжалението им.
Едно друго обстоятелство, за което трябва да си спомним във връзка със завладяването на Мекка е, че в продължение на 23-годишното си състояние на известител, всички войни,
които се наложило да води са имали отбранителен характер. Впрочем първите битки, които мюсюлманите водят при Бедр, Ухуд и Трапната война са започвали с агресия от страна на мекканските езичници, които са изминавали стотици километри, за да нападнат мюсюлманите. А други някои битки са водени за премахване на отправени заплахи и опасности.
А завладяването на Мекка, което е запланувано и реализирано изключително по инициатива на Пейгамбера ни е воден по стратегия на мирен поход. Някои изследователи, които като имат предвид тези неща, окачествяват войните, водени от Пейгамбера ни като войни, в които се проляла най-малко кръв. Според едно изчисление броят на жертвите, които са дали мюсюлманите възлиза на 138, а противниците му дали 216 жертви с изключение на събитията с Бену Курайза. /М. Хамидуллах, Войните на Пейгамбера ни, 12-13/ Затова отвреме на време трябва да се напомнят тези истини на онези хора, които искат да охарактеризират живота и дейността на Пейгамбера ни като непрестанно водене на войни и да го представят като привърженик на насилие и да им се обясни, че Расулюллах строго се придържал към повелята: «И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. /ел-Бакара,