РЕЗЮМЕ:
Имам Суюти е ислямски учен живял през 15. век. Периодът, в който е живял той е характерен с това, че в ислямския свят започнали да се появяват нови течения и секти, които отхвърляли сюннета (тоест личния пример и словата) на Пратеника (с.а.с). От друга страна пък се появяват учени и писатели, защитаващи сюннета на Пратеника като Имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни, Бедруддин ел-Айни, Ибн Халдун и имам Джелялюддин ес-Суюти.

„Някои от науките са като лекарствата, лекуват този, който ги изучава. А други са като мръсната вода, не се използват, освен в неизбежен случай и при крайна необходимост.“ казва имам ес-Суюти.

В труда си авторът опровергава със силни доказателства твърденията на учените, отричащи сюннета на Мухаммед (с.а.с.). Според него отричащите суннета се позовават на едно изфабрикувано предание приписвано на Пратеника (с.а.с.): „Когато някой ви донесе хадис от мен, сверете го с Корана, и ако намерите основа за него в Корана, вземете го, а ако ли не, отхвърлете го.“, което няма никаква основа в тази наука.

Имам ес-Суюти подкрепя тезата си с много айети от Корана и достоверни хадиси от Пратеника (с.а.с.), също така и с редица мнения на други известни учени, които се изказали по темата, като най-вече се позовава на Имам еш-Шаафи, който казва: „Подчинението на Пратеника (с.а.с) е заповядано от Всевишния Аллах (с.т). Затова ние сме длъжни да приемем всичко, което идва от него с достоверна верига, дори и да не се споменава в Корана. Това е така, защото повелите, поставени от Пратеника на Аллах (с.а.с), всъщност са повели, одобрени от Този, Който го е изпратил.“