Кои са причините за ислямофобията в България и как бихме могли да се справим с това явление?

На 26 март тази година Медийно-културният център на Главно мюфтийство в столицата беше домакин на дискусията под надслов „Ислямофобия: причини и следствия“.

Участие в нея взеха доц. д-р Михаил Иванов – преподавател в Нов български университет, д-р Ариф Абдуллах – преподавател във Висшия ислямски институт (ВИИ) и председател на Научноизследователския център към ВИИ и Хайри Емин – експерт в Отдел „Международни дейности“ на Главно мюфтийство.

Събитието беше модерирано от д-р Кадир Мухаммед и открито с официалното приветствие на главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи.

В рамките на своето участие в дискусията доц. д-р Михаил Иванов фокусира вниманието си предимно върху причините за явлението „ислямофобия“. Според него причини може да се търсят далеч назад в историята, в създадената националистическата литература, започнала още от Паисий Хилендарски. Доц. д-р Михаил Иванов отбеляза, че много често в литературата не се прави разлика между Османска империя, османци, турци, мюсюлмани. Той отбеляза и огромната роля на училището за създаването на силно негативна представата за тях у децата още от най-ранна възраст. Той обясни, че именно така се заражда туркофобията, която не се разграничава от ислямофобията.

„Отношението на немюсюлманите към мюсюлманите в страната ни не се отразява в чист вид, а се наслагват етнически и други фактори. „Много често ислямофобията в България е съчетана с туркофобия.”- обясни експертът. Той очерта различните ислямофобски вълни назад в историята ни, част от тях свързани дори с насилие и репресии към мюсюлманското население в България и заключи, че „Обществото ни е изправено пред изключително трудната задача да прочете отново историята си по обективен, изчистен от едностранчивост начин.“ Той апелира описаният досега материал от историографията да се преосмисли и „премълчаното“ да бъде добавено.

Хайри Емин се съгласи с доц. Михаил Иванов по отношение на историческите връзки на съвременната ислямфобия у нас. И допълни, че много често днешните крайнодесни националисти са мотивирани в идеологията и действията си именно от различни исторически събития от далечното или недалечното минало. Той очерта различни тенденции, свързани с ислямофобията в съвременността не само в България, но в цяла Европа и в световен мащаб.

Може ли религията да мотивира насилието? На този въпрос потърси отговор д-р Ариф Абдуллах в рамките на своето участие в дискусията, базирано на теологично-философския метод, както той самият го определи. Според д-р Абдуллах често съвсем погрешно определяме религията като основен източник и извор на страховете, свързани с исляма. „Според изследователите има две основни сфери, които генерират тези прояви – сферата на ресурсите и сферата на представите.“ – каза д-р Ариф Абдуллах. По отношение на въпроса дали религията може да е мотив за насилие, той отговори, че религията може да бъде инструментализирана чрез злоупотреба с религиозната идентичност. И тъй като религиозната идентичност е съвкупност от елементи, то с всеки един елемент може да бъде злоупотребено и да  инструментализира религията да работи срещу своята същност, каза още д-р Абдуллах в рамките на своето участие в състоялата се дискусия.

„Може да оборим ислямофобията, когато религиозните дейци и активисти се фокусират повече върху духовно-моралното и олекотят религията от всичките тези политически и други елементи, които я инструментализират.“  - с тези думи  завърши д-р Ариф Абдуллах, след което беше дадената възможност на присъстващата аудитория да направи коментари и да зададе въпросите си към тримата официални участници.

Автор: Л. Чаушева