ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ
Ислямофобия – форма на нетолерантност и дискриминация, които са причинени от страх, недоверие, омраза и предразсъдък към ислямската религия. В повечето случаи се проявяват заедно с расизъм, ксенофобия, антиимигрански настроения, религиозна нетолерантност. Ислямофобията е предразсъдък срещу или демонизиране на ислямската религия и мюсюлманите, който се изразява в цялостно негативно отношение, насилие, тормоз, дискриминация и стереотипизиране (в това число тенденциозно отношение от страна на медиите, негативни изказвания и слово на омразата. Произхода на термина може да се проследи до 80-те или 90-те години на 20 век, макар че истински популярен в разговорната реч става след атентатите от 11 септември 2001. Често ислямофобията включва третиране на религията като идеология или обвиняване на всички мюсюлмани заради деянията на един или няколко души от мюсюлмански произход.
Расизъм - предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които да имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, които да предопределят тяхната култура и способности. Според ООН расизмът е расова дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цвета на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност. Расовата дискриминация представлява установяване неравноправно третиране на индивидите на базата на реални или имагинерни расови категории.
Ксенофобия - Омраза към чужденците и всичко чуждо. Това означава постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обичайно хора, но също така и приемани за чужди културни единици. Ксенофобията е свързана с възприемане на чуждите (непознатите) като непонятни и поради това опасни и враждебни. Обикновено се проявява заедно с расистките подбуди без да бъде нормативно диференциран.
Антисемитизъм - враждебност или предубеждение спрямо евреите и юдаизма, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение, включително враждебна реч до омраза към евреите, юдаизма и еврейската общност. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.
Хомофобия– това е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.
Фашизъм – (неофашизъм) радикална, авторитарна, и националистическа политическа идеология. Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите. Въздига нацията и понякога расата над индивида. Фашистките правителства са недемократични и забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение. Идеята е, че хората живеят за държавата, а не че държавата съществува, за да им служи. Проявяват адмирации към Хитлер, Мусолини и др.
Неонацизъм - (nazism, нацизм) идеологията на политически движения след Втората световна война, стремящи се към възраждане на Националсоциализма. Националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта. Понятието за раса е основно в нацисткия светоглед. Постулирано е „Превъзходството на арийската раса“ над другите раси, при което „арийски“ е приравнено на индогермански. Има родство с фашизма.
Сегрегация – това е отделяне, отлъчване на една група от цялото. Изолиране на расови или религиозни групи в отделни места и ограничение на правото им свободно да се придвижват, да сключват смесени бракове, или да отнемаш правото децата на опредлена група да учат заедно с мнозинството, като се изпращат в отделни учеилища. Политика на принудително отделяне на определена група от населението.
Дискриминация – дискриминациякъм или спрямо даден човек или група е третирането или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества. Според признака, по който се дискриминират хората, се назовават различни видове дискриминация - религиозна, етническа, расова, полова, сексуална и т.н. Дискриминация има тогава, когато е налице официално или неофициално разделяне на хората в отделни групи по някакъв техен общ признак, при което им се дават или отнемат дадени права, задължения и възможности, според групата към която принадлежат. Отношението към хората от различни групи е различно, неравноправно и нерационално. Разделянето на хората в групи по даден рационален признак не е дискриминация.
© Müslümanlar diyaneti. Tüm haklar saklıdır.