Какво ядем и пием? Хелял или харам…

След 1950 г. активното влияние на западния манталитет и модерния начин на живот върху производството и потреблението накара различните религии да се замислят и да потърсят решения за предпазване на вярващите от вредите, които съпътстват развитието в тези сфери. Под влияние на властващото разбиране за начина на живот хората в ежедневието се превръщат в жертва на амбициите за печелене на повече пари с по-ниски разходи. Храната е важен момент в живота на човека. Затова споменатите амбиции водят до широкото използване на свински продукти в производството на хранителната индустрия, оползотворяването в нейната продукция на всички части от мъртвите животни, разширяването на достъпа до хранителните добавки, хормоните и генетичното модифициране на организми (ГМО).

В този процес се промениха и хранителните навици на хората, традициите се измениха, разпространи се „културата“ на бързото хранене (фаст фууд). А в резултат на отклонението от естествения начин на живот се разпространиха нови болести, които сериозно вредят на човечеството. В тази ситуация съвестни мюсюлмани, както и последователи на другите религии, усилиха търсенето на решения за противопоставяне на тази порочна тенденция при храните и лекарствата.

Трябва да отбележим, че през XX век търсенето на хелял и чисти продукти започна не толкова в страни, където мюсюлманите са мнозинство, а предимно в държави, в които мюсюлманите са малцинства. Защото там изпитанията, опасенията и рисковете са по-големи. Независимо къде се намира, мюсюлманинът е длъжен да следва повелите на Свещения Коран. Той повелява: „И яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание – разрешено, приятно! И бойте се от Аллах, в Когото вярвате!“ (ел-Маиде, 5: 88). А това показва, че има определени условия, с които мюсюлманите трябва да се съобразяват при консумирането на храна и напитки.

Погледнато през призмата на този айет, си задавам въпроса: „Хелял или харам е това, което ядем и пием?“. А и доколко осъзнаваме нуждата от подобен въпрос? Факт е, че в миналото хората изготвяха повечето храни по естествен начин. Днес обаче, с глобализацията и миграцията към градовете, голяма част от необходимите продукти се осигуряват с пазаруване от различни магазини. Това ни озадачава още повече и поставяме на дневен ред въпроса: „Хелял ли са продуктите, които купуваме от магазина?“.

Днес на пазара има добре опаковани, евтини и дълготрайни храни. Но за съжаление, при производството на тези храни често се използват вредни или дори канцерогенни подсладители, консерванти и оцветители.

Тогава нека всеки си зададе въпроса: какво ядем и с какво храним нашите деца? Какви вещества се използват за производството на лекарствата, които ни служат за лек? Какво съдържат сирената, месните продукти и др., които нерядко присъстват на нашите трапези? Много са въпросите от този тип, като отговорите са трудни, но те засягат всички нас, особено мюсюлманските потребители, които освен здравословните са длъжни да търсят и позволените храни от гледна точка на религиозните норми, което се определя като хелял.

Допреди няколко години този въпрос не беше на дневен ред поради редица фактори, затова липсваше интерес към него в България. Основната причина за това беше, че всеки сам си подсигуряваше своята храна. Но заедно с това имаше влияние на откъсването от религиозните ценности. Но днес, с връщането към своите корени, мюсюлманите започнаха да задават някои въпроси, които на практика имат трудни отговори. Особено с процеса на откъсване от селото започна проблемът с консумирането на готови месни продукти. Породи се чувствителност за закупуване на месо от месари, които се съобразяват с ислямските норми. Ставайки свидетели на производството и обслужването в сферата на храненето, опасенията на мюсюлманите, спазващи религиозните принципи, се увеличиха. Вече е трудно чувствителният по темата мюсюлманин да консумира месни продукти в ресторанти, но и не само месни, защото е възможно при приготвянето на ястията да се използват свински продукти – месо, мас, косми, кръв; алкохол и др.

Осъзнавайки отговорността си, при разговорите ни с мюсюлманите говорим за важността на хелял храните от религиозна и здравословна гледна точка. Вярваме, че търсенето и предлагането на хелял продукти ще се увеличи единствено когато ние, мюсюлманите, осъзнаем значението и важността на хелял храната. Заедно с това виждаме, че в страната ни има негативни кампании, с които се прави опит за игнориране на храните с хелял сертификати. Още повече, свидетели сме на опити за отбягване на хелял сертифицирани храни поради реакцията на антирелигиозно настроените хора. Това е една от причините продукти със сертификат „Хелял“ да са все още слабо рекламирани. Ако на търговския пазар търсенето на продуктите с „Хелял“ сертификат се увеличи, броят на фирмите, които предлагат хелял продукти, също ще се увеличи и те ще се съобразят с търсенето и изискванията на мюсюлманите, към което се стреми Главно мюфтийство и Комисията за хелял сертифициране, която оглавявам.

Нека не забравяме, че благата, с които нашият Създател ни е дарил, са толкова много, че са достатъчни да не изпадаме в крайности, които не са позволени. И нека думите на великия мислител Мевляна Джеляледдин Руми да отекват в ушите ни: „И науката, и мъдростта се раждат от хелял препитанието; любовта и милостта също се появяват от хелял препитанието. Ако една хапка породи завист и измама, стане причина за невежество и нещастие, тогава знай, че тази хапка е харам. Виждал ли си някога да е била засята пшеница, а да е пожънат ечемик?“.

Бейхан Мехмед – председател на комисията за издаване на сертификат „Хелял“

Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 05, 2018