„Национална стратегия за детето 2019-2030“ или когато пътят към ада бива постлан с „добри“ намерения

„О, вярващи, пазете себе си и своите семейства от Огъня…“

(Свещен Коран, Сура „Възбраната“:6)

През януари 2019 година официално беше публикувана разработената под ръководството на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) у нас „Национална стратегия за детето 2019-2030“, която е с мотото „Всички права за всички деца“. Това е един документ от около 70 страници, който за съжаление не успя да достигне до достатъчно много родители, а касае всички тях и то много сериозно.

Какво всъщност крие „стратегията“ на държавата за нашите деца?

Стратегията е проект, който, ако бъде гласуван и приет, ще доведе до пълна институционализация на семейството и до грубо вмешателство в този свещен съюз и произтичащите от него решения за отглеждане, възпитаване и обучение на децата в семейството.

Сериозно притеснение буди фактът, че новата визия на държавата обхваща вече не само децата „в риск“ (макар че и това може да бъде тълкувано нееднозначно), а е насочена към абсолютно всички деца.

Според документа в центъра на вниманието на чиновниците ще бъде не семейството, а детето като отделна единица, имаща собствени права. В този смисъл Стратегията изрично забранява „телесното наказание“; говори се дори за „здравословно и нездравословно хранене и поведение“. Все ирационални понятия, които може да бъдат дефинирани и тълкувани в много широк спектър. И всичко това естествено отвежда до въпроса къде остават родителите и дори най-основните им права като такива върху собствените им деца? И до риторичния въпрос – може ли един държавен чиновник или институция да бъде по-загрижен за най-добрия интерес на детето от собствените родители на същото дете?!

Според дословно цитирания текст на Стратегията тя предвижда „осигуряване на здравни услуги, подходящи за младите хора, включително и осигуряване на достъп до здравно и сексуално образование за децата и младите хора в и извън училище“. Теми, които само преди години се приемаха за непристойни, за перверзия, дори за сериозен грях (и не само в религиозните среди) и беше прието да се обсъждат само в най-близък семеен кръг, вече ще бъдат публично преподавани в детски градини и училища и извън тях, без да има значение родителската позиция по този въпрос.

В Стратегията недвусмислено и директно се предвижда извеждане на децата от семейната среда с израза „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“. Което отново отвежда до проблема с понятия и термини, които може да бъдат дефинирани по много и различни начини. И до абсурда, че държавата няма да подпомага семейството за повишаване стандарта му на живот, а при определени условия просто ще „намалява броя на децата“ в него.

Друг момент от Стратегията за детето, който буди сериозно притеснение у всеки здравомислещ родител, е „въвеждането на патронажна грижа с национален обхват за всички деца до 3-годишна възраст“ (или казано иначе „присъствие на държавата в домовете на всички деца до 3-годишна възраст“), което отново е грубо потъпкване на семейната неприкосновеност и личен живот.

Документът съдържа още много други спорни и притеснителни моменти, но дори само тази част от тях, които вече изброихме по-горе, може да ни отведат до заключението, че Националната стратегия за детето е сериозна заплаха за правото ни като родители и като мюсюлмани да възпитаваме децата си според религиозните ни ценности и възгледи. Този проект противоречи на Конституцията на България, според която „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право изадължение на техните родители и се подпомага от държавата“. И недвусмислено предвижда това право да бъде иззето от държавата, пренебрегвайки естествената семейна среда. По същия начин документът противоречи и на редица други международни правни документи, потъпквайки основни конституционни и човешки права.

В тази връзка е крайно време да се осъзнаем като родители и да поемем своята осъзната отговорност за децата си. Истината е, че Стратегия за детето и подобните на нея проекти и документи в същината си не целят да се „погрижат“ за децата ни по-качествено от самите нас. По-скоро всички тези „мерки“ водят единствено до все по-„легалното“ изземване на правата на родителите и потъпкването на  семейството като свещен съюз.

Припомняме, че според едно предание Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) е казал:

„Всички вие сте пастири и всички вие сте отговорни за стадата си. Водачът (имамът) е пастир и е отговорен за стадото си. Мъжът е пастир на семейството си и е отговорен за него. И жената е пастир в дома на мъжа си и е отговорна за стадото си. Слугата е пастир за богатството на господаря си и е отговорен за него. И всички вие сте пастири и сте отговорни за своите стада.“

А Всемилостивият Аллах в Свещения Коран казва:

„О, вярващи, пазете себе си и своите семейства от Огъня…“

Отговорността за децата и семействата ни е наша! И никой освен нас няма ресурсите, още по-малко интереса, да се погрижи за тях по начина, който Коранът и примерът на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) ни повеляват! Единственото, на което се надяваме, е държавата все пак да прояви здрав разум и да преподреди приоритетите си! Надяваме се „Национална стратегия за детето 2019-2030“ да бъде отхвърлена, като в бъдеще фокусът бъде насочен  върху разработване на държавни стратегии за реална подкрепа на семейството, а не върху такива, които бавно, но сигурно ще доведат до разбиването и заличаване на семейната институция!

Пълният текст на „Национална стратегия за детето 2019-2030 година“ може да бъде прочетен ТУК.

Може да подпишете Петицията против „Национална стратегия за детето 2019-2030 година“ ТУК. 

Автор: Л. Чаушева