ПАЗИ СИ РЪКАТА, ЕЗИКА И КРЪСТА!

Понятието „едеб“ в множествено числое „адаб“ и накратко можем да го определим като добро поведение и обноски.Това е благонравие и благоприличноотношение. Който не спазва правилата на благонравието, се нарича „едепсизин“,което е навлязло и в българския език.

Както е посочено в едно двустишие:„едебът е корона от божествената светлина“. И когато на главата си сложим короната, която е озарена със сиянието на Аллах,„ние ще се избавим от всякакви бели“. Тъйкато „едеб“ е добро отношение към всичкисъщества, да се отговори на доброто с добро,също е израз на благонравие. У създанията,освен у човека, не се търси благонравие, затова то е отличителна особеност за мярата икачеството на човека.

Любимият ни Пейгамбер, казвайки:„Моят Господар ме възпита в благонравие иколко добре ме възпита“, посочва източникана благонравието. Именно затова „едеб“ означава споделяне на това, което получавамеот Аллах, с Неговите създания. Тоест да бъдем подобни на дервишите – с едната ръкаотворена към висините и с другата – към земята, където са търсещите път към висините.

Предава се, че навремето на входоветена дервишки обители, теккета и в някоикътчета на домовете се поставяли картини снадпис „Едеб я Ху!“. Значи и тогава е ималоедепсизи, които се нуждаели от напомняне на някои ценности. Но е имало, и то съссигурност повече от днес, благовъзпитанихора, които са превъзмогнали животинскотоу себе си и са станали мъже, човеци.

Един от тези избрани мъже е бил ХаджиБекташ Вели, който не само е бил благовъзпитан, но и с благия си език и душа е възпитал много хора. Животът му е минал въввъзпитаване. Интересен е фактът, че презнеговата школа са минавали най-вече хорасъс силни мускули, които и днес са едни отнай-лишените от благонравие, и за щастие тесе облагородявали в неговата обител. Катопример можем да посочим положителнотому влияние върху еничарите, както и ролятана теккето на Демир баба за правилното използване на силата от страна на пехливаните.

Какво беше направил Хаджи Бекташ, зада превърне в „мъже“ бабаитите, които бяхапотенциални зверове?

Шифърът на неговото учение се крие визраза „ЕДЕБ“, който е същността на сентенцията „Пази си ръката, езика и кръста!“.

Нали и Пейгамбера (с.а.с.) беше казал:

„Мюсюлманин е този, в чиито ръка и език сасигурни вярващите“?

Пак той не гарантира ли, че ще влязат врая опазилите езика и честта си?

Нима историята не е свидетел на поучителни сцени, при които са нанесени вреди нахората поради неразумното и прекомернотоизползване на силата?

Нима учените и мъдреците ни не изписаха томове книги за бедите, които ни създаваезикът?

Нима не чуха ушите ни за онези, коитопропиляха богатства, животи, дори и държави, за да задоволят „кръста“ и страстите си?А какво да кажем за броя на разрушенитесемейства и сълзите на изтерзаните дечица?

Именно затова нека да кажем: „Едеб яХу!“ и да се покрием с дрехата, и да се окичим с короната на благонравието.

Чрез благовъзпитанието едеб ще спечелим вечния живот (ебед)!

Ведат С. Ахмед Председател на ВМС

Списание Мюсюлмани