НОВОИЗБРАНИЯТ КОНСТИТУЦИОНЕН СЪДИЯ – КРАСИМИР ВЛАХОВ НАРУШИ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗАКОНА ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОЩЕ ПРЕДИ ДА Е ПОЛОЖИЛ КЛЕТВА

Новоизбраният за съдия от Конституционния съд - Красимир Влахов на 24.10.2018 г., се е произнесъл по казус за имот на Мюсюлманско настоятелство – гр. Русе, част от Мюсюлманско изповедание.

Съгласно чл. 147, ал. 5 от Конституцията на Република България длъжността на съдия от Конституционния съд е несъвместима със заемането на държавна или обществена длъжност, каквато е длъжността съдия във Върховен касационен съд.

Несъвместимостта посочена в Конституцията настъпва в срока по чл. 6, ал. 3 от Закона за Конституционния съд, който е едноседмичен от назначаването или избора.

Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд, задължава в седемдневен срок от избора или назначаването си съдиите от Конституционния съд да освободят заеманите от тях длъжности и да прекратят фактически дейностите, които са несъвместими, което писмено декларират.

Припомняме, че Красимир Влахов бе избран за съдия от Конституционния съд от квотата на парламента на 05.10.2018 г., а избора му бе обнародван в държавен вестник на 09.10.2018 г.

Въпреки всичко, съдията Красимир Влахов се е произнесъл като съдия от Върховния касационен съд със съдебен акт на 24.10.2018 г., нещо което не би трябвало да може да прави от 12.10.2018 г.,

Нещо повече Висшият съдебен съвет, също в противоречие с Конституцията на Република България и в противоречие със Закона за Конституционния съд, е освободил съдията от Върховен касационен съд - Красимир Влахов считано от датата на полагането му на клетва, която е през месец ноември и е след вече настъпилата несъвместимост.

Главно мюфтийство е страна по делото и волеизявленията могат да бъдат счетени за пристрастни ще изтъкнем няколко факта, които само поставят допълнителни въпросителни:

Ø  спорният имот е за търговски обект бензиностанция, с възможна нетна печалба от приблизително милион лева годишно;

Ø  в течение на делото бяха съставени два нотариални акта за спорния обект въпреки вписаните възбрани;

Ø  съдия Влахов се е произнесъл след като преди това друг съдебен състав си е направил отвод по искане на насрещната страна;

Ø  незаконният съдебен състав с участието на съдия Влахов е предпочел да не се отвежда при настъпилата несъвместимост, което щеше да наложи друго случайно жребийно разпределение на друг съдия, а вместо това съдията се произнася по това дело;

Ø  датата на която Висшият съдебен съвет е взел решение за освобождаване на Красимир Влахов, като съдия от Върховния касационен съд е 23.10.2018 г., дата на съдебния акт, по който се е произнесъл съдията Влахов е от 24.10.2018 г., т.е. незаконното му участие в съдебен състав на съда е непосредствено след като е скрепено с несъобразен със Закона за Конституционния съд акт на Висшия съдебен съвет.

Главно мюфтийство не може да бъде основен морален съдник, поради което оставяме хората отговорни за върховенството на закона на най-високо ниво в държавата, да вземат отношение по въпроса: действията на съдия Красимир Влахов в противоречие ли са с Конституцията на Република България, Закона за конституционния съд и Правилника за организацията и дейността.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 484

гр. София, 24.10.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева 
Красимир Влахов

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4659 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: 
Производство по чл. 288 ГПК. 
Обжалвано е решение №180 от 28.07.2017г. по гр.д. № 177/2017г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 51 от 06.02.2017г. по гр.д.№ 142/2016г. на Русенски окръжен съд и е оставен без разглеждане предявения от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България” против „Мюсюлманско настоятелство”-Русе отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик ПИ 63427.4.302 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 5 375 кв.м., представляващ бензиностанция и газостанция, идентичен с парцел І-2416 в кв. 862 по плана на [населено място], както и на построените в него сгради: сграда с идентификатор 63427.4.302.1 със застроена площ 56 кв.м. на един етаж с предназначение за търговия и сграда с идентификатор 63427.4.302.2 със застроена площ 60 кв.м. на едни етаж, също с предназначение за търговия. С решението е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която е прекратено производството по предявения от същия ищец отрицателен установителен иск за собственост на същия имот против ответника [фирма], ЕИК[ЕИК]. 
Касационната жалба е подадена от ищеца „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България” чрез пълномощника адв.С.. Решението се обжалва с доводи, че е недопустимо и неправилно. Вероятната недопустимост е обоснована с довод, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, а именно иск по чл. 524 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ преценката за наличие на правен интерес от отрицателен установителен иск може ли да се основава на други твърдения, извън заявените от ищеца в исковата молба; 2/ в кои хипотези е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост; 3/ лице, което упражнява фактическа власт върху имота, има ли правен интерес от предявяване на такъв иск; с отрицателен установителен иск могат ли да се защитават фактически състояния, каквото е владението; 4/ различна ли е по обем защитата на ищеца, по отрицателен установителен иск, който заявява самостоятелни права от ищец, който заявява само възможност да придобие по давност в последващ момент; 5/ разпоредбите на чл. 524 ГПК приложими ли са за лице, което е придобило владението на имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение; 6/налице ли е правен интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което е придобило владението преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК, Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК, както и на друга практика на ВКС. 
Ответникът „Мюсюлманско настоятелство”-Русе представя писмен отговор чрез пълномощниците адв. С. и адв. И.. Излага мотивирано становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България” против „Мюсюлманско настоятелство-Русе” и [фирма] отрицателен установителен иск относно собствеността върху поземлен имот в [населено място], ползван за бензиностанция и газостанция, заедно с построените в него две сгради. Ищецът е обосновал правния си интерес от водене на делото с твърдение, че владее имота от 2006г. и има възможност да го придобие по давност; ответникът „Мюсюлманско настоятелство-Русе” има нотариален акт за собственост от 1976г. и води с ответника [фирма] спор за собственост на имота.
При тези твърдения съдът е приел, че е налице третата хипотеза, посочена в Тълкувателно решение № 8/2012 год. за обосноваване правния интерес, а именно възможност ищецът да придобие имота на оригинерно основание. Същевременно, съдът е взел предвид, че към момента на въззивното разглеждане на делото спорът за собственост между ответниците е приключил с влязло в сила решение за уважаване на иска на първия ответник против втория и тече принудително изпълнение. При тези обстоятелства и съобразявайки разпоредбите на чл. 523 и 524 ГПК съдът е приел, че за да е налице правен интерес от отричане правата на взискателя „Мюсюлманско настоятелство-Русе” върху имота, е необходимо третото лице - ищецът „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България” да заявява самостоятелно право върху имота, което конкурира правото на собственост на взискателя върху същия имот. Правата на взискателя по чл. 523 от ГПК могат да бъдат отречени и чрез отрицателен установителен иск, предявен преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява по принудителен ред, но в такъв случай правният интерес от този отрицателен установителен иск следва да бъде обоснован със заявени от третото лице самостоятелни права върху имота, които конкурират тези на взискателя, в полза на когото се извършва въвода. Именно затова ал. 2 на чл. 523 от ГПК сочи, че третото лице трябва да „заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя”. В случая, както е посочено по-горе, ищецът обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск единствено с възможността да придобие имота по давност, понеже го владее в определен период, а не защото вече е придобил правото на собственост върху имота и цели да отрече същото право на взискателя. Ако заявява самостоятелни права върху имота и отрече чрез отрицателен установителен иск тези на ответника, комуто имотът е присъден с решението по чл. 108 ЗС, въпросът за собствеността върху имота ще бъде разрешен, защото ищецът има самостоятелни права, макар и признати във връзка с допустимостта на иска, а ако заявява само възможност за придобиване на имота по давност в следващ момент, това не би било така. 
По тези съображения въззивният съд е приел предявения отрицателен установителен иск против първия ответник за недопустим за разглеждане по същество.
По иска спрямо ответника [фирма] съдът е споделил съображенията на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск. Този ответник изрично заявява, че не претендира собственост върху имота, нито други вещни права върху него. Поради това за ищеца липсва правен интерес да отрича право на собственост, каквото ответникът не претендира. Не са изложени твърдения по какъв начин и с какви действия ответникът засяга или смущава права на ищеца, за да се налага тяхната защита чрез предявения отрицателен установителен иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е оставен без разглеждане иска против първия ответник.
На първо място не е налице визираното от касатора съмнение относно допустимостта на решението. Разгледаният от съда иск е именно предявеният такъв - отрицателен установителен иск за собственост, независимо от изложените съображения във връзка със защитата по реда на чл. 523 и 524 ГПК. 
Доколкото решаващият мотив на въззивния съд е липсата на правен интерес, то и поставените от касатора правни въпроси са свързани с хипотезите, при които е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост и по-конкретно когато ищецът упражнява фактическа власт върху вещта и се позовава на възможността да придобие собствеността по давност. Такива хипотези са посочени в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Една от тях е когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.При изложените от въззивния съд съображения, че правен интерес за отрицателния установителен иск в конкретния случай, при приключил спор за собственост между ответниците и започнало принудително изпълнение по него, ще е налице само ако ищецът заявява свое самостоятелно право, конкуриращо това на ответника, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с тълкувателния акт. 
По отношение на въззивното решение в частта му, с която се потвърждава извършеното от първата инстанция прекратяване на производството против ответника [фирма], не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Въпросът за правния интерес от този иск е разрешен в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Изводът, че ищецът няма интерес да води иск против този ответник е базиран не само на заявеното от него становище по иска, но и на извънпроцесуалното поведение на този ответник, което не е дало повод на ищеца да счита правата си за засегнати. 
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №180 от 28.07.2017г. по гр.д. № 177/2017г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България” в частта, с която е обезсилено решение № 51 от 06.02.2017г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 142/2016г. и е оставен без разглеждане предявеният от касатора против „Мюсюлманско настоятелство”-Русе отрицателен установителен иск.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 3268,54лв. за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. 
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в частта, с която е потвърдено решение № 51 от 06.02.2017г. по гр.д.№ 142/2016г. на Русенски окръжен съд за прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост против ответника [фирма].
Определението не подлежи на обжалване. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: