За филма „Да живее България“ или когато черните кубинки станат още по-плашещи

 

 

 

Един от филмите, които имахме възможността да гледаме в рамките на Киномания през ноември тази година, беше „Да живее България“. Документално кино. 55 минути. Кратко време, на пръв поглед, но напълно достатъчно да настръхнеш от онова, което виждаш и чуваш на големия екран. Да се ужасиш. Буквално.

„Да няма цигани, турци, евреи в България. Ако ще идват, да идват само за ден-два и да си заминават по техните държави“.

„Не е за чужденците и циганите националният празник“.

„Ромите са различен етнос и не би трябвало да празнуват 3 март“.

 

В България място за турци, цигани и евреи няма, защото „за всеки човек Господ си е определил къде да си стои“…

 

 

 

Ако не сте гледали филма, може и да не допуснете, че това са думи… на деца. Нашите, българските деца, на крехка ученическа възраст, снимани в най-новия документален филм на Адела Пеева „Да живее България“.

Вероятно мнозина от нас свързват името на автора още с филмите „В търсене на Списаревски“ и „Чия е тази песен“. Най-новият филм на кинодокументалистката беше с премиера именно в рамките на тазгодишното издание на Киномания преди две седмици.

За разлика от „Чия е тази песен“, където Пеева за пръв път повдига темата за национализма, и „В търсене на Списаревски“, при който филм за пръв път се среща пряко с националисти, то най-новият филм „Да живее България“ е посветен изцяло на тях – хората в България, които са носители на крайно националистически идеи.

 

„Героите“ на филма са предимно ученици, младежи и не толкова много възрастни от Стара Загора, Пловдив и София, чието развитие режисьорката проследява във филма в продължение на три години. Общото между всички тях е, че говорят с особен патос за България - патос, който прекрачва границите на патриотизма и се модифицира в нещо особено опасно – откровен и екстремен национализъм.

 

 

 

Най-притеснителното е, че мислите и действията на всички тези деца и младежи срещат абсолютно одобрение в очите на политици (кметът на Стара Загора е един от участниците във филма), интелектуалци (директорът на старозагорския театър), учителите, родителите…

 

Филмът на Адела Пеева „Да живее България“ е копродукция между „Адела Медия“ и Българска национална телевизия, реализирана с подкрепата на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и Програма „Култура“ на Столична община.

 

 

 

Сред достойнствата на продукцията е това, че авторката въобще успява да се докосне и да проникне в онези иначе затворени общности и да представи всичко онова, което се случва вътре в тях. Обикновено това е рядка възможност. И колкото и Адела Пеева да твърди, че е „неутрална“ при направата на този филм, то той е една сериозен сигнал за онова, което бушува в обществото ни и то най-вече сред безкритичната маса младежи, а за съжаление - и деца. Да, жалко и тъжно е, че деца в най-ранна възраст, още ученици в началните курсове, говорят с нескрити нетърпимост и омраза за всички различни от тях. И повдига изключително важни въпроси, върху които всеки от нас следва да се замисли.

 

 

 

До къде се простират допустимите границите на патриотизма и кога той преминава в патриотарство? С омраза и отхвърляне на различните ли следва масата безкритични подрастващи българи да утвърждават идентичността си? Това ли е най-доброто, което да запълни липсите в живота им? Каква е ролята на родители, учители, интелектуалци и политици?Ако те явно подкрепят крайните идеи на децата и младежите около себе си, то откъде тогава ще дойде корективът в живота на това поколение?

 

„Да живее България“ е една обезпокоителна аларма за това, че като общество трябва да направим нещо. Или както каза самата Адела Пеева след една от прожекциите на филма в София – „Този филм е само една птичка“… А „пролетта“ зависи от всички ни. Но ако не вземем  като общество своевременни мерки, не е далече времето, когато нещата може да излязат извън контрол. А дотогава „различните“ в България, макар тя да е също толкова и тяхна родина,  ще продължават да живеят, но в още по-голям страх… от черните кубинки на онези „добри момчета“ с  изпълнени с омраза погледи (уж от любов към България).

Автор: Л. Чаушева

Снимки: Кадри от филма „Да живее България“

 

През декември 2017 година може да гледате „Да живее България“:

·         Euro Cinema

13 декември (сряда) - 16:15

14 декември (четвъртък) - 15:00

 

·         G-8 Cinema

12 декември (вторник) - 20:30

13 декември (сряда) - 12:45

14 декември (четвъртък) - 18:45 

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.