Конфликтът в Мианмар - етническото прочистване на мюсюлманите рохинги

През последните седмици тлеещото десетилетия наред напрежение в азиатската държава Мианмар ескалира до мащабен конфликт. След сблъсък на 25 август тази година между представители на местната малцинствена мюсюлманска общност в провинция Рахин в западен Мианмар и държавните сили за сигурност нещата излязоха извън контрол.

         Случилото се в края на август доведе до „операции по прочистване” на рохингите от страна на мианмарските сили за сигурност или казано иначе -  брутални военни действия срещу малцинството. Близо 400 мюсюлмани бяха убити по изключително жесток начин, сред които и голям брой деца. Няколко села в региона са били опожарени от военните. Броят на хората, които през последните две седмици са напуснали домовете си и продължават да напускат провинция Рахин с цел да се спасят от безпрецедентното насилие, достигна почти 150 000 души, предава The Guardian. Други близо 400 000 мюсюлмани рохинги са блокирани в размирните зони в северната част на Мианмар без храна, вода и елементарна медицинска помощ.

В провинция Рахин в западната част на Мианмар живеят повече от 1 млн. рохинги – представители на малцинствената мюсюлманска общност в страната. Смята се, че те са част от коренното население на страната, което от векове я обитава. Но държавата и будисткото мнозинство в Мианмар отказва да ги приеме и да им даде граждански статут. Смята ги за нелегални бежанци от съседен Бангладеш, който обаче също не ги приема. Всичко това превръща общността на рохингите в етническо малцинство без държава, лишена не само от гражданство, но и от най-основни права и свободи. Мюсюлманите рохинги в Мианмар нямат достъп до образование, до медицинска грижа, нито до трудовия пазар. Все по-засилващият се национализъм на местното будистко население с времето подклажда враждебността към малцинството на рохингите.

Много жалко и тъжно е в 21.век пред очите на целия свят да се допускат подобни престъпления срещу човечеството, каквито в историята вече са били допускани като огромни грешки. И въпреки това продължаваме да повтаряме грешките. И мълчим. А най-малкото, което може да се направи, е да се дава гласност на случващото се, колкото и далеч да сме от него. Но най-вече – нека не забравяме нашите братя и сестри в  Мианмар и всички онеправдани хора по света в дуата си!

„И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!”

(Свещен Коран, Сура „Бакара”: 186)

Автор: Л. Чаушева

Снимки: Reuters