Децата - изпитание за родителите

Децата са дар от Аллах Теаля, най-голямата ценност и красота на земята, дори частица от сърцата на родителите. На малките деца трябва да се говори за Аллах, трябва да им се каже, че Той няма съдружник, нито помощник и всички хора на планетата са длъжни да се подчиняват на Неговите закони. Аллах Теаля повелява да им се даде добро възпитание, съобразено с принципите на вярата. Казват, че Мухаммед (с.а.с.) учел на намаз децата на неговите роднини, още щом детето започнело да говори.
В Свещения Коран се казва: „И рече Локман на сина си, поучавайки го: „О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.” (Локман, 31: 13)
Още от малки децата трябва да знаят, че съдружаването с Аллах е най-големият грях. Пейгамберът Нух също проповядвал сред народа си вярата в Аллах, обаче не всички му повярвали. Когато дошъл денят на потопа, той взел праведните на своя кораб. Синът му обаче не бил сред вярващите, но в един момент надделяла бащината обич и Нух се по-молил на Аллах: „Господарю, синът ми е от моето семейство.” Искал синът му да бъде спасен. Обаче Аллах отговорил: „О, Нух, той (вече) не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно.” (Худ, 11: 42-46)
Много хора приемат децата като повод за гордост сред обществото. Обаче децата на онези от тях, които не успяват да им дадат добро възпитание, се превръщат в техни врагове. В такива случаи Аллах повелява: „О, вярващи, сред вашите съпруги и деца имате и врагове, пазете се от тях!” (ет-Тегабун, 64: 14)
Детето е като средство за изпитание за родителя. Страстта към имуществото и особено към потомството, съчетано с желанието да ги предпази, могат да доведат човека до неправедност. Всевишният казва: „И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна отплата!” (ел-Енфал, 18: 28)
Мухаммед (с.а.с.) отбелязва, че най-ценно¬то наследство на родителите за техните деца ще бъде доброто възпитание. Детето с добро възпитание за родителите си ще бъде повод за щастие и в отвъдния свят.
Обаче не трябва да се ограничаваме само с духовното им възпитание. Трябва да им се дадат и тези знания, които са решаващи за воденето на пълноценен живот в съвременния свят. Ислямът съветва родителите да следят способностите на децата и да ги насочат към области, където ще бъдат успешни. Ако забележат, че детето има склонност към науката, трябва да го насърчават към това.
Наблюдаваме една погрешна представа за състрадателност у родителите. Поради обичта и безрезервната си любов към децата, родителите задоволяват всички техни искания, без да се замислят дали наистина е необходимо или не. И така децата започват да искат още и още, без да се научат на благодарност. Това е голям проблем както за родителите така и за цялото общество. Може би сами си създаваме проблеми по този начин, като не даваме на децата си добро възпитание.