За архитектурната перла „Шериф Халил паша“ джамия и неколкогодишната ѝ реставрация

„Шериф Халил паша“ джамия е най-големият мюсюлмански храм в страната ни измежду джамиите, останали от Османския период. Смята се, че е вторият по големина от същия период и на целия Балканския полуостров – след „Селимие“ джамия в Одрин, Турция.

Започнат през 1740 година, строежът на знаменитата и известна още като „Томбул“ джамия в град Шумен е завършен окончателно 4 години по-късно, през 1744 година (или през 1157 година по лунния календар според паметната плоча, разположена върху централния вход на храма).

Мюсюлманският храм е построен с даренията на Шериф Халил паша от шуменското село Мадара и именно неговото име носи и до днес историческата джамия. Той бил влиятелен по онова време военен и административен деец с особен афинитет към архитектурата, науката и изкуството. По онова време щедрият благодеятел работи в държавната администрация, разположена в централата тогава част на град Шумен и може би така е избрано и местоположението на новоизградения храм – в тогавашния градски център. Предвид значителното разрастване на града впоследствие, обаче, намиращата се в миналото в центъра джамия днес остава в югозападната част на Шумен.

Шериф Халил паша починал през 1752 година, няколко години след окончателното завършване на строителните дейности по изграждането на „Томбул“ джамия.

Ако трябва да се спрем по-подробно върху архитектурата на целия комплекс „Томбул“ джамия, бихме казали, че традиционно за онова време към джамиите се изграждали и допълнителни стопански постройки с обществена функция. Вляво е бил мектебът, началното училище, специализирано за калиграфи, а вдясно – медресето – средно и висше училище, където се изучавали религиозни и светски науки. Към комплекса има и библиотека, в която по онова време се съхранявали 5000 тома на арабски, персийки и османски езици. Името на джамията „Томбул“ е свързано с куполния ѝ покрив, тъй като за периода на изграждането си тази джамия е била единствената с подобен покрив.

Минарето на „Шериф Халил паша“ джамия е с височина 40 мeтра, като на него има един външен балкон. До върха на минарето се изкачват 99 вътрешни каменни стъпала със спираловидно разположение.

Вътрешният дизайн на мюсюлманския храм е не по-малко внушителен от екстериора му. Молитвената зала е за богослуженията на  мъжете, а балконът е за жени. Долната част на голямата зала в основата си е във формата на осмоъгълник, а в горната си част – във формата на кръг, завършваща с тумбестото по формата си куббе на покрива. Разстоянието между пода и купола е 25 метра. Молитвената зала отвътре е цялата изпъстрена с цветни растителни орнаменти, картини от Мекка и други красиви елементи.

Неоспорим факт е, че не бихме могли да станем свидетели в съвременността на всички тези изящни архитектурни изпълнения в историческата джамия „Шериф Халил паша“, ако за тях не се полагаше изключително грижа през всичките тези години.

През месец август на изминалата 2019 година беше окончателно завършена реставрацията на вътрешната част на мюсюлманския храм.  

Реставрацията на „Томбул“ джамия е стартирана още през далечната 2004 година с първоначални проучвания и разкривки. Извършени са сондажи и проучвания, свързани със състоянието на стенописите. От всички достъпни места са направени разкривки, за да се получи една цялостна визия за общото състояние на интериора на мюсюлманския храм. За съжаление, обаче, поради недостиг на финансови средства през годините се налага работата да бъде прекъсвана. Така към нея отново се пристъпва през 2016 година и през август 2019 година се стигна до окончателното завършване на реставрацията на интериорната част на „Томбул“ джамия. Изключително постижение от страна на работещите на терен реставратори и от местното районно мюфтийство, които заедно работят в изключително разбирателство и хармония през годините, е, че в периода на реставрацията ѝ джамията никога не е била затваряна за богослуженията на местните мюсюлмани. През целия период на работа нито една молитва не е била отменена.

По думите на Любомир Воденичаров от фирма „ЕВРОРЕСТ 2002” ЕООД, която отговаря за реставрацията на историческата джамия в Шумен, за фирмата това е най-големият по обем и значимост комплексно реставриран обект.

В процеса на работа екипът на реставраторите се натъква на редица интересни находки, заличени от самите следи на времето и от многократните опити за ремонт чрез нанасяне на слоеве боя и замазвания с вар върху стенописите. Сред тях са изящно изрисуваните дървени тавани - много колоритни, фино и майсторски изработени. Интересен факт е, че стенописната украса в интериорната част на храма е върху площ от близо 2 дка. Изключително впечатление правят също парапетът на обходната галерия, която е богато наситена, както и  оригиналните фризове около прозорците.

Реставрацията на художествената украса в „Томбул“ джамия се оказва едно нелеко предизвикателство през годините. За целта се налагало да бъдат премахнати всички по-късни неоригинални наслоявания, които скривали голяма част от изящно изработените преди това дърворезба и декорации.

Архитектурно-строителната реставрация на храма включва още цялостна реставрация на покривната конструкция, изработване на  покривни обшивки с нова ламарина, смяна на базовия водопровод, канализация и електроинсталация. По думите на ръководителя на художествената реставрация Любомир Воденичаров, един от трудните моменти за специалистите в процеса на реставрацията бил свързан с факта, че в храма има експонирани два периода на художествена украса. Първият е оригиналният, от средата на XVIII век, a по-късно са привнесени барокови елементи.

„Най-голямото предизвикателство беше експонирането – как да бъдем етични и към двата периода.“ – коментира за Grandmufti.bg експертът в художествената реставрация Воденичаров. По думите му, на няколко места в площта със стенописи умишлено са оставени малки нереставрирани части, които да напомнят за периода преди реставрацията.

Предвид големите мащаби на обекта и височините му, в рамките на продължилата няколко години реставрация нелека задача се оказва и самият достъп до всяко едно място. За целта се използва много сложно скеле, чрез което да се осигури достъп до всяко едно място. Работата по 40-метровото минаре е свързана с конструктивното му укрепване чрез специални съвременни реставраторски методи.

Тъй като по принцип реставрацията не допуска привнасяне на материали, неприсъствали при първоначалното изграждане на един обект, то и при реставрацията на „Томбул“ джамия са използвани материалите, заложени при построяването на храма. Художествената украса на интериора е направена ръчно и за целта при реставрирането ѝ са търсени същите или подобни на оригиналните материали, използвани по онова време - бои на растителна основа или близки и сходни на тях.

Очаква се през настоящата 2020 година да бъдат официално завършени реставраторските дейности по целия комплекс на „Шериф Халил паша“ джамия, включващ освен молитвената част и стопанската част, шадравана, медресето и мястото, където се помещава днес седалището на Районно мюфтийство - Шумен.

Историческият мюсюлмански храм „Шериф Халил паша“ в град Шумен е обявен за паметник на културата от национално значение и е един от 100-те национални туристически обекти на България, отворени всекидневно и за туристически посещения.

Автор: Л. Чаушева