Мюсюлманската наука

Мюсюлманската наука има своите научни постижения, които в определени периоди са били водещи в целия цивилизован свят. Великите ислямски експериментатори и емпирици създали научни методи, на които и сега се придава научен смисъл, като ал-Батани, ал-Бируни, ибн-Хаитама. Може да се твърди, че тези учени създали математическия език на науката.
Първите постижения били направени в астрономията и математиката. От книгата на Ал-Харезми „Китаб ал-джабар уа мукабала“ се вижда, че той изобретил алгебрата и логаритмите. Също така в книгата си „Очертания на Земята“ той предположил, че нашата планета е с кръгла форма.
Абдул Вафа се явява родоначалник на сверическата геометрия и тригонометрия. Омар Хаям с помощта на пресичащи се конуси решавал уравнения от 3 и 4 степен, което се явява най-голямото постижение на математическата наука от онова време.
Изчисленията на мюсюлманските учени били толкова точни, че великият ислямски астроном ал-Батани определил продължителността на слънчевата година с точност до 24 секунди. Още 5 столетия преди Галилео Галилей, ал-Бируни съобщава, че земята се върти около оста си, а ал-Батани не само настоявал, че Земята има кръгла форма, но и че нейната дължина може да бъде измерена, като за това никой не го е заплашвал да бъде изгорен на кладата.
Пионер в областта на оптиката бил Ибн ал-Хаитам, който умира през 1039 г. Той провел експерименти с много видове сферически лещи, като така открил законите за отражението и рефракцията. Неговият труд „Оптически Тезаурус“, много често през следващите векове е ставал обект на плагиатство. По целия ислямски свят били построени обсерватории – Дамаск, Маражда, Севиля, Самарканд -, в които работели множество астрономи. Много от тях изработили звездни карти.
Джабир ибн Хайан ( ум. 813 г.) изобретил множество химически лабораторни прибори и създал метод за дестилация и очистване на водата. Той определил много основи, киселини, соли, а също и изолирал сода каустик, азотна и сярна киселина.
Много е било постигнато и в ботаниката и зоологията и в другите естествени науки. В своята книга „Живота на животните“, Кeмал ад –Дин ад-Дамири (ум. 1405 г.) положил началото на зоологическата класификация, няколко века преди западните учени.
В медицината учени като Разес и Авицена ръководели първите болници в градове като Багдад и са автори на близо 100 труда, които са преведени на няколко езика през следващите векове. Книгата на Авицена „Канон на медицината“ се счита за висше достижение на арабската наука въобще. През 12 век е преведена на латински език и е широко използвана през цялото западно средновековие  за преподаване и практикуване на медицина чак до 17 век.

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok