Рабите на Всемилостивия: „Ибаду-р-Рахман“

 

Милостта е сърцето на съществуването, тя разпръсква истинската сила и любов в артериите на живота. Първото описание на Създателя е Милостив, началният мотив за всяко нещо в Божествената реалност е милост. Божественото напътствие е милост, неговият земен идеал и цел са милост. Преходното и вечното се обединяват чрез милостта. Мъдростта и красотата на екзистенциалната цялост са отражение на милостта. Милостта е спокойствие, тя е мир. Затова тя трябва да предхожда всяко нещо:

„И намериха един от Нашите раби, на когото дадохме милост от Нас и го научихме на знание...“.

Милостта е начало и център на съществуването, божественото проявление е най-силно и най-видимо чрез милостта. Милостта е изворът на всички добри нрави и добродетели. Ето защо в човека и неговата дейност милостта трябва да бъде на първо място. Всяко дело, всеки успех, лишени от милост, са сякаш тяло без сърце; безжизнен е човешкият свят без милост. Артериите на живота пресъхват със загубата на милостта. Смисълът и целта на съществуването угасват без милост. Вечното се отдалечава и избледнява, преходното започва да завладява и унищожава. Мъдростта, красотата, спокойствието и мирът се изпепеляват, угасне ли в тях пламъкът на милостта. 

Милостта е спасение. Да спасяваш, за да бъдеш спасен. И още по-достойно е да спасяваш поради милост. Да спасиш слабия, онеправдания, застигнатия от беда...  Да спасиш живота, мъдростта, красотата и мира... Да спасиш двата свята в едно! Този, „на когото дадохме милост от Нас...“, спасява в света на хората; Зу-л-Карнейн спасява в света на хорат също с думите: „Това е милост от моя Господ.“ Но преди тях и над тях, Аллах спасява световете с милост! 

Милостта е храброст и самоотверженост. Милостта бяга от страха, бяга от егоизма. Милостта е достойнство, неприсъщи ѝ са низостта и подлостта. Милостта е чистота, скрита в сърцата, но сълзите я издават. Този, който е изпратен, за да бъде милост за световете – храбър и достоен – сълзи обливат лицето му пред човешките страдания и несгоди. А запитан: „Какво е това, какви са тези сълзи?“, отвръща: „Това е милост, която Аллах поставя в сърцата на своите раби...“! Два свята, слети в едно чрез милостта; два свята, изразени с един израз: „Ибаду-р-Рахман“, „Рабите на Всемилостивия“!

 

Автор: д-р Ариф Абдуллах

 

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok