Рано или късно всяко нещо се завръща към същността си

В нашето съвремие най-голямото предизвикателство пред мюсюлманина е да бъде достоен мюсюлманин, отстоявайки и практикувайки ислямските принципи и норми. Никак не е лесно в епохата на секуларизма мюсюлманите да изпълняват всички религиозни изисквания и догми, но трябва да го правят. Това е още по-трудно във време, в което религията се представя едва ли не като нещо страшно и заплашващо света. В такава ситуация е силно предизвикателство да представяш религията си по най-достойния начин, да бъдеш психически и духовно уравновесен и да живееш според религиозните правила. Да имаш честта с гордост да заявиш, че си мюсюлманин и не заплашваш мира и сигурността на никого по света. Да покажеш, че твоята религия означава мир. Особено когато живееш в мултикултурни и мултирелигиозни общности и общества, е много важно да представиш религията си в най-прекрасния й вид. Така, както я е показал нашият Пратеник Мухаммед (с.а.с). Да се гордееш със същността си, тоест да отстояваш религиозната, етническата и културната си идентичност.

За всекиго е известно, че живеем в тежки времена, когато хората много лесно за някаква лична изгода и полза могат да предпочетат неверието и съдружаването (ширк) пред вярата. Някои си сменят вярата като връхните дрехи. Поддават се на шейтана много лесно. Това е посочено от Мухаммед (с.а.с.) още преди 1400 години. Според неговите думи човек ще излиза сутрин от дома си като вярващ и ще се прибира вечер като неверник. Ще си ляга като истински вярващ и ще се събужда като неверник. Това е един период от време, в който много лесно ще се изпада в неверие. Защото много лесно човек може да се откаже от вярата си за някаква елементарна полза и изгода. Ангажирайки се с неприоритетни неща, хабим ценното си време, което оказва голямо влияние върху изпълнението на основните ибадети като петкрaтен намаз и оруч по време на месец рамазан и др.

Не трябва да забравяме най-голямата истина на този свят – че „всеки човек ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в деня на съживяването. Който бъде отдалечен от огъня и бъде въведен в рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада“ (Ал-и Имран, 3: 185).

Аллах ни казва, че земният живот е само наслада, която е измамна. Всеизвестно е, че все някой ден ще умрем и всичко на земята ще се обезсмисли за нас. И всичко ще бъде безполезно с изключение на делата, правени заради Аллах. За да придобие всичко извършено на този свят смисъл, човек трябва да умре като вярващ мюсюлманин. А за това трябва да живее като такъв и да спазва законите на Аллах, да се пази от забранените от Аллах неща. Смъртта доставя награда за мюсюлманите, които са живели според повелите на религията.

Всеки човек ще умре точно когато му изтече определеното време на земята. Това е закон на Аллах, затова човешката история не помни някой да е останал вечно жив. Аллах иска от хората да живеят като мюсюлмани, за да умрат като мюсюлмани. Всеизвестно е, че младежките години на хората са много важни, защото в този период от човешкия живот се определят целите на човека, неговите очаквания, мирогледът му и т.н. Някои навици, придобити в младежкия период, могат да останат за постоянно или изоставянето им да бъде много трудно. Затова най-голямата цел на човек трябва да бъде да живее и да умре като мюсюлманин, а за това трябва да може да контролира постъпките си. С тази цел истински вярващият трябва да се предпазва и да стои далеч от нещата, които го отдалечават от Аллах. Да не използва думи и да не извършва постъпки, които водят до отхвърляне на вярата и безверие. Трябва, вярвайки, да върши добри дела, да изпълнява ибадетите си без прекъсване, да се предпазва от вършене на забранени от религията неща. Нужно е да живее според изискванията на религията си. Именно затова Пратеника (с.а.с.) често е правел дуа, казвайки: „О, Ти, Аллах мой, Който преобръщаш сърцата ни (от цвят на цвят, от едно състояние в друго, от вяра към отричане, от отричане към вяра), фиксирай моето сърце върху вярата“. Защото основното в тази дуа е да бъдем мюсюлмани и да отдадем духа си като такива, което е повелята на Аллах в сура Ал-и Имран, айет 102: „О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!“. В подкрепа на това нашият Пейгамбер е заявил: „Който желае да се спаси от ада и да бъде въведен в рая, да посрещне смъртта като вярващ в Аллах и отвъдното“. Защото делата ще бъдат премерени въз основа на вярата и ще бъдат определяни според намеренията. Всеки ще бъде съживен така, както е починал, и всеки ще издъхне така, както е живял.

В това отношение е примерно поведението на Юсуф (а.с.), който, въпреки че му е гарантирано да влезе в рая поради факта, че е пейгамбер, е правил следната дуа:

„Я, Рабби, Ти ми даде от властта и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!“ (Юсуф, 12: 101). Нека Аллах да приобщи и нас към тези Негови раби, в чиито сърца е установена вярата!

Автор: д-р Ахмед Лютов

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ