За значението на курбана в ислямската религия

Думата “курбан”, чието речниково значение е “приближаване”, “нещо, което е средство за приближаване към Аллах”, като религиозен термин означава “колене по съответния начин на животно при определени условия, в определено време за ибадет” или “животно, заклано по този начин”.

Въпреки че практиката за курбана е стара колкото историята на човечеството и съществува в почти всички религии, то от страна на начина и целта има разлики помежду им. В Свещения Коран се говори, че двамата синове на Адем са представили курбан на Аллах (“Ел-Майде”, 5:27). В друг айет пък се казва, че разпореждането за курбан било постановено във всички божествени религии (“Eл-Хадж”, 22:34).

Курбанът заема много важно място в ислямската религия и още от миналото, та  до наши дни мюсюлманите внимателно и с голям възторг продължават да изпълняват този ибадет.

Коленето на курбан с възнамерение за ибадет по време на Курбан Байрам е ваджиб за всички мюсюлмани, които отговарят на поставените от религията условия. Има и учени, които са на мнение, че това е муеккед сюннет.

Курбанът се изтъква и споменава в много от хадисите на Пратеника (с.а.с). Той никога не е изоставил коленето на курбан.

“Онзи, който въпреки че има възможност, не заколи курбан, да не се приближава към нашия месджид.”

(Ибн Мадже, Едахи/2; Ахмед ибн Ханбел, Муснед, II, 321).

“О, хора, коленето на курбан всяка година и за всяко семейство е ваджиб.”

(Тирмизи, Едахи/18; Ибн Мадже, Едахи/2).

 

За да се приеме, че за един човек коленето на курбан е задължение, то той трябва да отговаря на четири условия:

1.   Да бъде мюсюлманин;

2.   Да бъде разумен (психически здрав) и пълнолетен;

3.   Да е муким (тоест да не е пътник);

4.   Да бъде приет за богат от религиозна гледна точка;

Въпреки че хората, които са приети за пътници от религиозна гледна точка, не са задължени да колят курбан, ако искат да заколят - няма пречка. Ако това не ги затруднява, то дори е по-добре да заколят и да се възползват от севаба на курбана.

Мярката за богатството, която прави ваджиб коленето на курбан, е нисабът. Всеки, който притежава състояние, прехвърлящо тази мярка – било то нами (донасящо приходи) или не – е длъжен да коли курбан. Същите хора са задължени и с даването на садака-и фитр, както беше споменато и по-горе.

Нисабът, който прави ваджиб коленето на курбан, е еднакъв с този, който се търси при зекята и садаката фитр. Тоест, тези, които притежават 25 мискала злато (80, 18 грама), или пари и имущество, които да се равняват на тази стойност, извън дълговете и основните им потребности, са задължени с коленето на курбан.

Както при всички останали ибадети, така и при курбана се символизира едно духовно приближаване, саможертва и отдаване на Аллах (с.т). Човекът по природа е същество, което изпитва постоянна необходимост от божията любов и близост. Според ислямската религия има безбройни пътища, чрез които човек може да се приближи до своя Създател. Курбанът го има във всички небесни религии, но със значението си средство за приближаване към Аллах” е само в една от тях.

Освен това в Свещения Коран се акцентира върху това, че нито кръвта, нито месото на курбанът, а богобоязънта (таква) ще достигне до Аллах. Обръща се внимание върху това, че основното нещо, което се цели с курбана и с останалите ибадети, не са физическите действия, а искреността и предаността към Аллах.

Освен това при всяко колене на курбан мюсюлманите си припомнят как Ибрахим и Исмаил (а.с.) се подчинили и отдали безусловно на заповедта на Аллах (с.т). Така чрез коленето на курбана те показват символично, че също са готови да се подчинят на всички Негови заповеди.

 

Важно да запомним:

• Курбанът, както е и в примера на Ибрахим и Исмаил (а.с.), е  безусловно отдаване на заповедите на Аллах, което означава, че понякога, когато се наложи, би трябвало да жертваме за Аллах дори и най-милото, което притежаваме.

• Курбанът не е само жертвоприношението на животно, което носи определени условия, а израз на това, че човек спокойно раздава от онова, което Аллах му е дал.

• Ибадетът курбан е съвкупност от мъдрости, съдържащи призив за втвърдените от ежедневните и битови проблеми сърца и забравилите смъртта и отвъдното души.

• Всекидневно се колят стотици хиляди животни за потребностите на хората извън курбаните през байрамските дни. Но в повечето случаи само богатите имат възможност да се възползват от тях. А курбанът е ибадет, който се отнася до споделянето с бедните благодатта, която Аллах (с.т.) е дал. От месото и кожата се възползват доста бедни хора. Коленето на животните, което през останалото време се прави само за хранителни и икономически цели, при курбана навлиза в религиозно и морално измерение. При курбана се извеждат на преден план не личните, а обществените интереси. Курбанът е пример за позволена от ислямската религия социална саможертва.

Но тук е много важно да се разбере и оцени истинската роля на курбана, без да се отклонява от естествената му цел.

„Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”

(„Ел-Енам“, 6:162)

 

 

Превод: Д. Хатип

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok