САМИ ПРЕД МОНИТОРА

 

 

Мурад Бошнак Районен мюфтия на Плевен

 

Все по-често ставаме свидетели на много сериозни и, меко казано, напрегнати коментари, дискусии, та дори и спорове в социалните мрежи, които, за съжаление, понякога минават границите на ислямския етикет, и картината става покъртителна. Айетите от Коран-и Керим и хадисите на Расулюллах (с.а.с.) биват използвани не за това да се докаже значението и мъдростта на исляма като религия, а за самоизтъкване, т.е. участникът да се покаже като „победител“ в съответната дискусия. Дискусиите са от най-различно естество, даже все по-често ставаме свидетели на явно отричане или оспорване на хадиси. И то, представете си, от хора, които въобще не са на нивото на личностите, участвали в предаването на тези хадиси.

Предимствата на социалните мрежи са огромни, те осигуряват постоянен достъп до информация. Особено в интернет пространството може да се намери информация за почти всичко, въпреки това при ползването на тази информация трябва да се внимава относно достоверността и начина на ползването й. Човек, заставайки сам пред монитора, се чувства много спокоен, силен и независим, в резултат на което може да постъпи лекомислено и безотговорно. Затова, въпреки че пред монитора сме застанали сами, трябва да осъзнаем, че сме отговорни за всичко онова, което казваме или пишем, и в действителност никога не сме напълно сами.

Често сме свидетели на участие в дискусия от анонимни потребители, които, освен че крият самоличността си, имат смелостта да критикуват и обвиняват сахабии, които са застанали пред цялата мюсюлманска общност, пред целия свят, не само с имената си, а и с делата си, с историята на целия си живот. Затова написаното понякога е много обезпокоително! Раздават се присъди и фетви, квалифицират се и се оценяват сахабии, обвинявайки ги наред и създавайки смут и раздор, без да се взема под внимание, че ядат човешка плът и извършват нещо, надминаващо греха за извършено убийство.

Отговорността на вярващия е голяма. Той гледа на малкия грях като на огромна планина. Внимава с опасностите, които се крият при ползването на социалните медии, има предвид предупрежденията на Аллах (дж.дж.) в Коран-и Керим, но същевременно и предупрежденията, дадени като инструмент в ръцете на шейтана. Никой няма да отрече, че голяма част от това, което се публикува, е продиктувано от добър нийет, спечелване на севаб и даването на добър пример. Но не бива да се подминават и други причини, от които сериозно трябва да се пазим, защото те са от инструментите на шейтана и, за съжаление, вече са поставени в ръцете на някои наши братя. Рия (показността), фитне (раздорът), гъйбет (злословието) са част от тези инструменти и много често са водещи в посочването на мнение от страна на участниците в тези виртуални дискусии. Самият участник забравя предупрежденията на Аллах (дж.дж.) и редовно парадира с едни айети, а други или не знае, или не ги взема под внимание. А трябва да се водим от максимата, че когато се пише за исляма, когато се пише от името на исляма, трябва да е само и единствено заради Аллах Теаля и по начина на Расулюллах (с.а.с.). Аллах повелява: „О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат?“ (ел-Худжурат, 49: 12). А Расулюллах (с.а.с.) казва: „Наистина човек произнася нещо, без да му обръща внимание, a именно заради това ще бъде хвърлен в джехеннема“ (Бухари, Муслим).

Ползването на Коран-и Керим в социалните мрежи за постигане на лични цели е състояние, на което все по-често сме свидетели. Такова едно състояние не предвещава нищо различно от гъйбета, клеветата и раздора. Предава се от Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеника (с.а.с.) е казал: „Времето ще се сближи, истинското знание ще изчезне, раздорът и фитнето ще се разпространят, скъперничеството ще преобладава и ще се появи хередж“. Когато бил попитан какво е хередж, Пратеника (с.а.с.) отговорил: „Масово клане“ (Бухари, Муслим). „После ще се появи фитне, като огромните морски вълни…“ (Ибн Шейбе) и последиците от този раздор ще бъдат съсипани бракове, унищожени семейства, прекъснати приятелски и роднински връзки, омраза и недоверие между хората и народите, с едно изречение – ще се унищожат основите на обществото. Фитнето и раздорът нямаше да са толкова опасни, ако хората използват разума си и спазват повелите и съветите на Аллах и Неговия Пейгамбер, избягвайки, колкото се може повече, от тази „врата“. Проблемът в наши дни е, че ние сами тропаме на тази врата и със собствените си ръце я отваряме. Оплюваме, подиграваме, намираме недостатъци с едно-единствено оправдание, че „Аз казвам истината!“, без да спазваме правилото за казване на тази собствена истина. Не осъзнаваме, че тропайки на тази врата и отваряйки я, възможността да минат през нея колкото се може повече хора е много по-голяма, и то именно благодарение на нас самите, които го правим.

Ибн Омер (р.а.) не е ползвал фейсбук, но явно е бил доста проницателен, когато предал хадиса от Расулюллах (с.а.с.), който гласи: „Ей, вие, които сте засвидетелствали с езиците си, но в чиито сърца иманът още не е заякнал, не обиждайте мюсюлманите и не търсете техните недостатъци, защото, който търси недостатъците на мюсюлманите, Аллах ще търси неговите недостатъци. А на когото Аллах търси недостатъци, ще го унижи в собствения му дом“. А неговият баща, Омер (р.а.), е казвал: „Пазете езика от фитнето и раздора, защото последствията от фитнето на езика са като тези от сабята“.

Именно затова трябва да имаме предвид, че социалните мрежи са нож с две остриета. Трябва да се внимава за казаното и написаното в тях. И най-важното – като мюсюлмани трябва винаги да се запитаме: „Защо го правя това… Заради кого?“.

 

Автор: Мурад Бошнак

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok