В защита на бедните и сиротните

В Коран-и Керим Аллах Теаля повелява: „Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти? И те намери заблуден и те напъти“. (Духа, 9-10) Тъй че не ограбвай сирака!.» И питат за сираците. Кажи: „Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро“. И ако съжителстватe с тях, те са ваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой добро.
И пожелае ли Аллах, ще ви затрудни. Аллах е всемогъщ, всемъдър». (ел-Бакара, 220)
От своя страна Ресулюллах като сочи двата си пръста повелява: „Аз и този, който пази и отгледа сиротния, ще бъдем ей така един до друг в дженнета».
Наблюдателното око, което умее внимателно да се вглежда в живата и неживата природа, неминуемо ще забележи, че във вселената до голяма степен протича процес на взаимопомощ. Наблюдавайте едно пшеничено зърно. Рискувайки да изгние, то осигурява и съдейства за продължението на рода. Така че мъжките твари да са най-близките помагачи на женските, а те от своя страна да подкрепят мъжките. Слънцето, водата и почвата спомагат за покълването и развитието на растенията, а те от своя страна – за растежа и укрепването на животните. Погледнато всецяло, всички живи и неживи същества в природата вкупом са в помощ на човека. Всички хора всекидневно се сблъскват с различни заболявания и неприятности. Особено старостта е неизбежният край на всеки човек. Дори да оставим всичко това на една страна, всеки миг човекът се сблъсква с тревоги и нещастия, от които умират хора, които оставят след себе си сираци: голи, гладни, осакатени старци, на които им е необходима подкрепа и защита са също сериозен проблем.
Да се намери лек за всички тези проблеми, да бъдат нахранени и облечени тези страдалци, е дълг на цялото общество. Изпълнението на тези задачи е наш неотменен човешки дълг.
В един от своите свещени хадиси Пейгамбера ни повелява: „Вярващите са като органите на едно тяло. Ако някой орган от тялото ни заболи, то и останалите съпреживяват същата болка“. А в друг свой хадис заявил: „Вярващите са като тухлите на едно здание, които се крепят помежду си“.

Взаимопомощта намира своята изява не само в материалната сфера, но и в областта на знанието, добрите намерения и съвместните молитви. Ето защо ислямът възприема взаимопомощта като нещо много по-широко и мащабно. Затова ислямът повелява сираците да бъдат богато дарявани от честно спечелените дарове, да вършат добрини, без да очакват отплата за това, да отбягват злините, да проявяват състрадание и милосърдие, да не се занимават с черноборсаджийство, да не нагрубяват бедните и сиротните и да не присвояват тяхното имущество. Известно е, че обществото се изгражда и ръководи въз основа на някои закони и правила.
Заедно с това обаче докато членовете на дадено общество не са проникнати от съзнанието и не са възприели сърдечно тези закони и правила, не е възможно да се постигне желаната цел. Ето така ислямът е превърнал една верска система за подпомагане на бедните, самотните и изпадналите и ги е приел като необходимо условие, за да се нарече някой човек мюсюлманин. Зекятът, който е едно от условията на исляма, ибадет също като намаза и оруча. Рамазанът и празниците са най важните дни, които допринасят за взаимопомощта и сближаването на мюсюлманите помежду им.
Може мнозина да дадат няколко лева на бедните, сиротните и нямащите, навярно по-голямата част от хората го правят, но истинското решение на проблема може да се постигне само, когато голямото болшинство от хората покажат себеоотдайност в тази насока, когато се замислят върху проблема и заделят време за това. Ето защо може да се каже, че взаимопомощта и солидарността започват с любовта, която лежи в основата на добротата и е най-добрия лек против мъките и притесненията на човека.


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.