Водата – нашето богатство

Аллах (с.т) в Свещения Коран казва: „….и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник. (Ибрахим –34).
Още от стари времена хората са усетили нейната ценност и понякога са дали дори живота си за нея. Най-уникалното е свойството на водата да дарява живот!
Животът не би бил възможен без вода. Първите древни цивилизации са възникнали край едни от най-големите реки -Тигър и Ефрат, Нил, Инд, Ганг, Янцзъ, Хуанхъ. И до ден днешен по-голямата част от човечество живее по крайбрежията на водните басейни. Това е така, защото ние сме зависими
от водата. Използваме я за всякакви нужди – от чисто физиологически, през икономически като транспорт, напояване и електропроизводство, до развлечения и спортни игри. И въпреки всичко това ние не оценяваме важността й!
Въобще замислили ли сте се защо Земята – нашата малка планета, зародила се като малко парче скала, обикалящо около Слънцето – нито твърде близо, нито твърде далеч, била създадена на подходящото място за съществуването на
водата!?
Аллах (с.т) казва: „Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват? (eл-Eнбия: 30).
И пак: Замисляли ли сте се защо наричат Земята Синята планета?
Защото погледната от космоса тя не е напълно синя континентите са зелени и кафяви, а огромна част от повърхността въобще е скрита от погледа под дебел слой бели облаци. Не. Наричат Земята по този начин заради едно простичко вещество. Едно простичко вещество, което същевременно е толкова важно, че дава ново име на нашата планета. Това вещество е – Водата!
Аллах (с.т) казва: „В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци наистина има знамения за хора проумяващи.” (ел-Бакара: 164)
Въпреки това всеки ден я пилеем без да се замисляме. На едни места я харчим безразборно за пълненето на безброй басейни и фонтани без да се замислим, че някъде на другия край на планетата, дори в съседното нам село или град живеят хора, молещи се за малко вода за посевите и животните
си, от които преживяват. На едни места я замърсяваме и отравяме без да се замислим, че на другия край на планетата или страната ни хора страдат, защото нямат достъп до чиста питейна вода. На Земята винаги е имало едно и също количество вода, което е в непрекъснат кръговрат. И въпреки че това количество е огромно, сладката вода, която е годна за пиене е едва около 2%. И повече от половината от тези 2% са акумулирани в ледените шапки на полюсите без да имаме достъп до тях. Ние знаем тези факти и въпреки това не полагаме усилия да опазим водата и вместо да строим пречиствателни станции, ние строим все повече и повече фабрики и заводи, които изхвърлят замърсените си отпадни води в реките.
В миналото хората са водели войни за територии. В днешно време войни се водят за нефт. Но някой ден може да се водят войни за вода.
Ето за това любимият ни Пратеник Мухаммед (с.а.с) ни забранява да пилеем водата, дори и да се намираме на край реката.
Нека да внимаваме с водата. Защото тя е ограничен ресурс и природно богатство! И ако продължаваме все така безотговорно да я пилеем и замърсяваме, някой ден водата може да се окаже по-ценна от всяко друго нещо. Може би това бъдеще не е далеч. Във Венецуела, например, литър вода е в пъти по-скъп от литър бензин. Защо ли? Защо така упорито отказваме да се замислим за ценноста на водата? Факт е, че голяма част от населението в много страни от света нямат достъп до чиста питейна вода. Нима същата участ не споделят редица наши градове и села, в които дни наред не тече чиста вода от чешмите на хората. Защо трябва да се стига до някакво бедствие, за да се замислим за постъпките си? Защо отказваме да обърнем внимание на проблема? Нека се замислим над него и с общи усилия да се опитаме да го разрешим!
Нека станем по-отговорни, преди да е станало твърде късно!
И да не забравяме, че Аллах (с.т) ни заповядва:
„О, синове на Адем… и яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.” (Араф –31).