Има някои неща, които се отнасят пряко към нас. Това са постъпи и действия свързани с нашия начин на живот. Без тях ние не можем и ако ги няма това значи, че нещо ни липсва. Често ги споменаваме едновременно, сравняваме ги. «У нас, казваме е така, у тях ги няма тези неща». Особено ярко и често това се очертава, когато става въпрос за обичаи и традиции.

Аз израза «у тях» възприемам в по-широк смисъл. Търся си събеседник, който може да живее далеч зад граница. Когато става въпрос за традициите и обичаите ни, по-често се очертават тези различия. Да речем, че става въпрос за изпращане на млади войници в ка-

зармата, което у нас често става с тъпани и музика. «А дали немците по такъв начин изпращат синовете си в казармата? В една дискусия на тази тема излизат наяве много интересни примери. А на въпроса: «Кога англичаните целуват ръцете на дедите си?» може да породи редица

анекдоти.

Скоро тема на дискусията ни беше комшулука - добросъседството. «Свърши се с добросъседството»

твърдеше един автор. Разговора тръгна оттам. Наистина ли умря комшулука? Нима ще кажем: «Заповядайте на дженазе намаз!“ А дали французите вечер отиват на седянка у съседите си? И носят ли баница като отиват? Както и да говорихме, стигнахме до извода, че вървим към

голямо усамотение, изолиране едни от други.

В тези нощни гостувания имаше нещо много красиво и приятно. В онези прекрасни вечери, за които и аз дори се сещам, се ходеше у съседите, където се водеха най-сърдечни разговори. Децата играеха своите игри, възрастните се отваряха на далечни спомени. А когато по ъглите

на стените ни се заеха от телевизори, започнахме да се откъсваме едни от

други, да се отдалечаваме... Преди години хората се събираха у тези, които имаха телевизори по домовете си и гледаха всичко, което показваха. После всички си купиха телевизори. Увеличи се броят на телевизионните канали. Онези, които искаха, да отидат у съседите или близките си взеха да го правят според предпочитанията си. «Тази вечер не мога, ще гледам моя сериал!» - отсичахате. А когато отиваха на посещение; преди да кажат нещо започваха да коментират телевизи-

онния сериал, с който и свършваше посещението. Да, всичко това сами си го правим. Няма защо да обвиняваме други. Някак много бързо се отдалечаваме един от друг. За миг като общество се затворихме в черупките си. Аз, например, в новия дом, в който се пренесох, дълго време чаках съ-

седите ни да дойдат с цел запознанство. Като видях, че никой не идва, на първия байрам тръгнах да ги посещавам. Някои от тях отваряха вратите си и казваха: «Заповядайте! Търсите някого ли?» След като заявявах, че и ние живеем на същия вход, ме канеха да вляза с едва до-

ловимо неудобство: «Заповядайте, влезте!»

В градовете комшулука може да се каже, че изобщо изчезна. Обърнали гръб към съседа си по врата, ние се затворихме в своя си свят. Оправдавайки се с бързите темпове и динамиката на всекидневието ние се скрихме в своите си дупки.

За добросъседството и комшулука са казани толкова много неща Но всички те останаха в страници-

те на книгите. Онези, които се оп-

лакват, че няма с кого да си кажат две приказки вместо да почукат на комшийските двери, предпочитат да натиснат копчето на телевизора. Така тези, които се надяват да получат нещо от едно лъскаво стъкло, продължават да увеличават самотата си. Онези, които не си спомнят

за хатъра на едно кафе, вече съвсем забравиха всичко. Забравиха дори, че и тях са ги забравили!

Нека си спомним онова, което са писали някогашните автори и да се опитаме да се върнем в онези години, за да бъдем съседи, които се интересуват от съседите си и им се притичват на помощ в трудния момент. Слава на Аллах, че в селата ни все още се събират пред някоя порта

и споделят радостите и мъките си и по този начин да забравят умората

от деня.

Нека вместо да се взираме в огледалото на телевизора да почукаме на вратата на любимите си хора, да оставим настрани дистанционното и да се опитаме да си кажем няколко

човешки приказки. За нищо не е късно. Вярвам, че някъде в нас все още гори някакъв огън, който би могъл да ни събере отново по добросъседски.

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok