Задоволството- неизчерпаемо богатство

„И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.” (Худ, 11:6)
Нашият Пейгамбер (с.а.с.) многократно повтаряше да не бъдем крайно настоятелни в този преходен свят. Един ден както четеше сура Текасюр, изведнъж промълви: „О, син на Адем! Ти, който вечно повтаряш „Имота ми! Имота ми!“ Нима всичко останало освен, което използваш и употребяваш тук и изпращаш преди тебе в отвъдното, за да те посрещне е твой имот? Човек умира и заминава, имотът му на друг остава. /Муслим/.
Тези многозначителни думи на Аллаховия Пратеник наблягат на мисълта човек да се убива, за да спечели и да трупа имот, който утре ще остане на друг. Така той поучително ни обрисува образа на онези, които понякога забравят преходността на този свят и стават роби на своя имот и имущество.
През целия си живот Аллаховия Пратеник ни е учил как да умножаваме онова, което се добива с доволство и споделяне. Той е искал хората да не робуват на страстите и незадоволеността си. А Всевишния Аллах от Своя страна ни известява, че е неуместно
да изпадаме в излишна тревога и алчност по отношение на прехраната със словата: «И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище» /на тоя свят/./Худ, 6/
Задоволството е едно от редките човешки качества, които издигат цената му пред нашия Създател.Това е израз на силна вяра и безпределно доверие в Аллах Теаля.
Ние сме сътворени така, че дори да имаме два дола стоки, ще искаме още един. А трябва да се знае, че както с всяко благо така и с всяко имане на този свят ние сме подложени на изпитание. «Аллах увеличава препитанието за когото пожелае, и Той го намалява». /Рад, 26/
Както се изтъква в сура Рад, едните от нас биват подложени на изпитание с имането си, а други с нямането си. Но каквито и да са нашите изпити, задоволеността трябва да е наше неотменно качество.
Същевременно тя е нравствено качество, което ни е необходимо, за да постигнем най-висшата степен на благодарността. Защото онези хора, които съумяват да се чувстват, че са задоволени, остават далеч от страстното желание да имат още и още и не се самоизяждат за това. Отдадени на благоразположението на Аллах, те постъпват с чувствата на истински раби.
Както Расулюллах подчертава: «Истинското богатство не е да имаш много стоки, а да чувстваш душевна задоволеност». /Бухари/ Задоволството е безкрайна съкровищница. Може да настъпи ден, когато имуществото ти може да свърши или да премине в
други ръце. Онова, което ще остане ще остане в теб и ще те спаси е вашият труд. Когато ще си отиваме от този свят, щом като няма да вземаме с нас ни богатства, нито пък имот и имущество, то тогава какво остава?
Нека нададем ухо на препоръките на Аллаховия Пратеник, който ни съветва: «Вижте онези, които живеят при по-лоши условия отвас. Не гледайте онези, които са по-добре. Това е по-добро за да не зловидите онова, с което Аллах ви е дарил. /Муслим/