Щедростта в исляма

Ислямът е религия, която е изградена върху благодушието и щедростта, призовава хората да си помагат и да градят заедно общество, чиито основи са единството, братството и взаимнопомощта.
 
Поради тази причина мюсюлманите се стремят по всякакъв начин да се украсят колкото се може повече с благопристойните качества и постъпки, които ги приближават до обичта и задоволството на Великия Аллах. Стремят се с език, ръце и сърца, в бедност и разкош да помагат, надявайки се да бъдат от онези, които Аллах Теаля е описал е Коран-и Керим по следния начин: „Раздават имането си (по пътя на Аллах ) и денем и нощем, и скришом и наяве."(ел-Бакара, 2: 274)
Законите, които ислямският шериат е установил, стимулират мюсюлманина към щедрост и го пазят от скъперничество. Несъмнено ползата от щедростта е много по-голяма за самия дарител от колкото за човека на когото помагаме. Нека да си представим как ще зарадваме изпаднал в нищета човек, когато той е гладен, а ние ще го нахраним и приветливо ще се усмихнем в лицето му, когато той е сам-самотен. Единият дава и е щастлив и се радва, въпреки че на пръв поглед онова, което е в ръцете му да намалява. Радва се защото е приятно на всяка душа да е полезна, да е в услуга на другия и всеки един от нас изпитва необходимост да помага. Другият, разбира се, и той се радва, защото е нахранен и напоен, има си облекло и има хора, които го уважават и обичат...
Ислямът е религия, която изгражда здраво общество, създавайки здрави и постоянни връзки между членовете му. Богатият съчувства, помага и обича бедния, бедният обича него, не го ограбва, не замерва колата му и не го клевети. Същото е със силния и слабия, учения и обучаващия се. Именно това е обществото, което Пратеника на Аллах (с.а.с.) описва, казвайки: „Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина..."
В друг хадис казва: „Мюсюлманите в сплотеността им и взаимното съчувствие приличат на едно тяло, когато една част от него е болна, то цялото гори в температура."
А в друг хадис Пейгамбера (с.а.с.) оприличава ислямското общество на стена, казвайки: „Мюсюлманите един за друг са като тухлите на една стена, всяка една крепи другата. При което Расулюллах (с.а.с.) и преплете пръстите на двете си ръце."
Щедростта е дърво от дженнета, чиито клони се спускат до земята и онзи, който се хване за някой от тях, ще бъде заведен в дженнета. Докато скъперничеството е дърво от джехеннема и който се е хванал за неговите клони ще бъде вкаран там. По този повод Аллах Теаля в свещения Коран повелява: „И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В къяметския ден ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха." (Ал-и Имран, 3: 180)
Именно защото скъперничеството е вредно и води човека към пропастта, заклетият враг на човека шейтана го примамва и го плаши с бедност, възпирайки го от проявяване на щедрост и извършване на добрини. Това ни посочва и Всемогъщият Аллах, казвайки: „Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара ... " (ел-Бакара, 2: 268)


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.