Новини

СПЕЦИФИКИ НА СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ В ИСЛЯМА

II

 

д-р Мустафа Хаджи Главен мюфтия

 

Баланс

Ислямът не одобрява крайностите. Всъщност крайностите са неприемливи и от гледна точка на човешката физиология. Неслучайно Аллах Теаля определя ислямската общност с израза „умметен весетан“, тоест общност на умереността. Няма да се спирам надълго и нашироко на този въпрос, ще се спра само на умереността, която се отнася до семейния живот.

При избор на съпруга ислямът обръща внимание както на материалната, така и на моралната страна на жената. По отношение на моралната страна се акцентира на религиозността, на характера и на умствените способности, докато по отношение на материалната страна се обръща внимание на материалното състояние и физическата красота на жената.

По отношение на решението за женитба настойникът не може да омъжи жената, без да има нейното съгласие, но в същото време и жената не бива да подценява мнението на настойника си, който в повечето случаи е баща й. Разбира се, и тук не трябва да се стига до крайности – ако момиче иска да се омъжи за мъж, който е религиозен, а родителите й не й позволяват само защото е религиозен, или защото не е богат, и в същото време искат да я омъжат за някой богат, но нерелигиозен, момичето не е длъжно да се подчини на родителите си или на настойника си. По този въпрос ще говорим по-нашироко, когато стане дума за условията на женитбата.

По отношение на срещата на годеник и годеница ислямът не забранява те да се срещат, но в същото време не се позволява да остават сами или да се срещат на места, далеч от погледите на хората. И в никакъв случай не става въпрос, че могат да живеят заедно.

Освен това е необходимо да се спазва и известна дистанция между съпруг и съпруга, което ще рече, че съпругата не е длъжна да приеме фамилното име на съпруга си или неговите убеждения, или виждания и пр. Тя трябва да запази своята същност и да живее своя живот, като заедно с това и двамата се отнасят с уважение един към друг и се обичат, а също така и двамата уважават правото на различие, доколкото това различие не води до разврат и разпад в семейството.

Ислямът препоръчва и насърчава уважението към родителите на всеки един от съпрузите, но в същото време не позволява на родителите да се намесват в семейния живот на младото семейство, защото то е в правото си да урежда семейния си живот по свое усмотрение, а не по желание на родителите.

Балансът между правото на развод и съжителство на семейни начала също е важен компонент на умереността в исляма. Налице е забрана за развод от страна на някои идеологии и вярвания, което понякога прави живота на съпрузите, и особено живота на жената, непоносим, което не е правилно според принципите на исляма. В същото време обаче разводът е доста сериозна постъпка, която не може да се извършва с лека ръка.

Умереността във възпитанието на децата е едно от най-важните задължения на родителите, и в частност на бащите. В никакъв случай не бива да се стига до насилие върху децата, защото насилието не ги възпитава, а ги отчуждава. Но в същото време не трябва и да се оставят децата без надзор, както и не трябва и да им се дава всичко, което поискат.

Всичко казано по този въпрос не бива да се слага под един знаменател, защото много често проблемите в различните семейства са различни, поради което и начините за решаване на тези проблеми трябва да бъдат различни. Тук споменаваме общи принципи, които невинаги могат да бъдат прилагани навсякъде.

Всеобхватност

Ислямът не оставя никаква празнота в човешкия живот и във Вселената, той е дал становище и направление за всяко състояние на всички творения на Аллах Теаля. По отношение на семейния живот ислямските принципи са всеобхватни, като този въпрос може да бъде разгледан по следния начин:

Ислямът разглежда човешкия живот от времето, преди да се роди човекът, до времето след неговата смърт. Преди той да се роди, ислямът му дава права като това с какво ще се храни майка му, докато е бременна; забранява убийството на зародиша в утробата на майката, което се нарича аборт; дава му право на наследство и пр. След смъртта на човек правата му не свършват, неговото завещание се изпълнява, дори и да не обхваща цялото му богатство; има право да бъде погребан и пр.

Най-важният момент обаче е времето, когато човек е жив и може да поема отговорност, и може да има претенции. В този аспект изборът на съпруга е право на мъжа, а изборът на съпруг е право на жената; женитбата се извършва със съгласието на двамата съпрузи; определени са правата и задълженията на двамата съпрузи и пр.

Семейният живот като постоянна и променлива величина

Това е характерно за исляма като цяло, защото той се позовава на две основи – едната са въпроси, които са константна величина и не се променят никога, а другата е променлива. Това дава възможност на исляма да се прилага винаги и навсякъде, без да се нарушават принципите и целостта му. По отношение на семейния кодекс може да се резюмират следните практики:

Първите са въпроси, които никога и никъде не се променят – жените, за които е харам един мъж да се ожени, остават харам винаги и навсякъде; правата на мъжа и жената; броят на разводите, на които има право мъжът; разпределянето на наследството след смъртта на един от съпрузите и пр.

Вторите са въпроси, които се променят според времето и мястото – кифаетът (равенството) между мъжа и жената се променя спрямо състоянието и обичаите в даден район и в даден период от време; вписването на женитбата и издаването на документ, който удостоверява женитбата; начинът на правене на сватба и пр.

 

Автор: д-р Мустафа Хаджи

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok