Uncategorised

ИНДИКАТОРИТЕ 

Пристрастието или предубеждението са индикаторите, които доказват престъплението от омраза. Те са обективни критерии за осъждане на мотива. В хода на разследването те играят съществена роля за определянето на престъплението като вероятно антимюсюлманско деяние. Така че е много важно да се имат предвид тези индикатори, когато се подава оплакване, сигнал или когато се пише доклад. Тези индикатори са следните:

Перцепцията (възприятието или удещането) на жертвата или свидетеля:

Важно е как жертвата възприема престъплението. Това важи и за възприятието на свидетеля. Ако жертвата възприема дадена проява като антимюсюлманско, то разследващите органи са длъжни да вземат това под внимание по време на разследването. Така е и със свидетеля – дори жертвата да не подаде оплакване, то ако свидетелят посочи, че деянието е антимюсюлманско, то това задължително се взема под внимание по време на разследването.

Коментари, надписи, жестове, знаци или графити:

Когато на местопрестъплението заподозреният или извършителят е направил коментар, писмени изявления или жестикулации относно мюсюлманите;

Ако извършителят оставил надписи, знаци, символи или графити;

Ако жертвата или мишената е била от религиозно или културно значение (обект, място) и е била обект на обидно отношение (напр. оставяне на свинско месо, глава или кръв) или оскверняване на Свещена книга (Коран).

 

Расово, етническо, полово или културно различие:

Когато извършителят и жертвата са от различна религиозна принадлежност; гледа се дали извършителят принадлежи на организирана престъпна група срещу мюсюлманите;

Дали жертвата на външен вид прилича на мюсюлманин (жена със забрадка или мъж с брада);

Дали жертвата е лидер на мюсюлманска общност или член на правозащитна организация, която защитава мюсюлманите;

Дали жертвата е женена за мюсюлманин или е близък приятел на мюсюлмани и др.

 

Мястото и времето на инцидента:

Дали инцидента се случва по време на някакъв религиозен празник или годишнина от някоя терористична атака, като например 11/9;

Дали обектът е религиозно или културно значимо място за мюсюлманите – това може да е джамия, гробища, ислямско училище, религиозен или културен център, паметник и др.

Дали инцидента се случва по време на ислямски религиозно, социално или културно мероприятие;

Дали същото това място е било обект на нападение преди;

Дали жертвата е била близо до място, което се асоциира с мюсюлманите (напр. общностен център или място за извършване на молитви и др.).

 

Някои от примерите на инциденти и символи на омразата:

  1. Нападение над лице – физическо насилие, убийство, заплаха, вербално нападение, заради неговата идентичност /расова, религиозна, етническа, езикова, национална или сексуална ориентация и др./, в това число и нападение и накърняване на достойнството на мюсюлманка, която носи забрадка или мюсюлманска носия.
  2. Нападение над имот, като повреждане на имота, религиозна институция, оскверняване на гробища, нападения над молитвени домове, палежи, графити и др.
  3. Нападение погрешка над немюсюлманин, с мисълта, че е мюсюлманин.
  4. Антимюсюлмански графити – символи, които са използвани, за да асоциират мюсюлманите с терористите.
  5. Кръстоносен кръст, свастика /пречупен кръст/ или други подобни символи.
  6. Някои бележити дати или цифри, на които са се случили събития. Обикновено се използва от някои екстремистки националистически. Такива дати или имена на местности-символи могат да бъдат и други – например 14/88 (нацистки символ).
  7. Най-честите маркери за подобни мотиви на фактическо ниво са обидни изрази - „циганин мръсен, негър, чернилки, рязаните, жълтурки”, расистки и ксенофобски призиви, съпровождащи деянието „Марш в Турция...Бой по рязаните!“, изписването на религиозни символи със средства и по оскърбителен начин, пародийни действия и др. Важно е също така да се проследи поведението на извършителите преди, по време и след деянието, тъй като по този начин може да се получи ценна информация, разкриваща съдържанието на мотива.


ПРЕВЕНЦИЯ И ПОМОЩ

Научните изследвания показват, че основния начин за превенция на престъпленията от омраза е образованието и разширяването на светогледа на обществото. Колкото по-висока е степента на информираност на хората, толкова по-малка е вероятността в тях да се зароди омраза срещу други, различни от тях. Това означава, че борбата с престъпленията от омраза трябва да се води на много нива. От семейната среда и училището до широки национални кампании за информиране на населението за различни теми от обществено значение, често съществуващи като табу.

Ролята на полицията, следствието и съда също е от огромна важност за по-голямата разкриваемост на престъпленията. Тепърва трябва да се преодолеят много проблеми, свързани с информираността на самите служители на тези институции, личната им мотивация и съществуващата законова база. Това са и основните причини, поради които по-голямата част от жертвите на престъпления от омраза изобщо не сигнализират за инцидентите.

Важен момент от възстановяването на психологичното равновесие на пострадалите хора е навременната специализирана помощ осигурена от психолози и психиатри, обучени да се справят с този тип психологични проблеми.

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok