Ислямът напътства към науката

Нека добре да знаем, че ислямът е наша­та слава и величие, силата ни е във вярата, в спазването на повелите на Корана и в следва­не сюннета на Мухаммед (с.а.с.). Ние мюсюл­маните сме общност на знанието и науката, общност на четмото и писмото. Посланието на Всевишния Аллах Коран-и Керим е програма­та на нашия живот. Той ни подтиква към наука още с първите си повели, казвайки: „Чети [о, Мухаммед] с името на твоя Господар.» (ел-Аляк, 96:1)

Към наука и знание напътства и Мухаммед (с.а.с.), който казва: «Който върви по пътя на знанието, Аллах му облекчава пътя за джен­нета. « (Муслим)

Науката е светлината на очите ни, чрез нея се стига до опознаване на Всевишния Аллах, със знание се изпълнява ибадета и се опозна­ва кое е позволено и кое е забранено. Науката е духовно и нравствено развитие, а невежеството е мрак и изостаналост. Тя е прозорец към све­та, чрез нея човек научава всичко, което му е необходимо за земния и отвъдния живот. Ето защо и Бишр ел-Хафи (рахимехуллах) казва: „На този свят не познавам по превъзходно дело от търсенето на знание.“

Към науката се подтиква всеки един човек, без значение от неговата възраст. Повелята за търсене на наука включва времето от люлката до гроба. Но най-превъзходно време са детски­те и младежките години. За това всеки е отго­ворен да се възползва от този златен период от човешкия живот. Тук преди всичко проличава ролята на родителите, които трябва да са добър пример за децата си във всяко едно отношение. Да ги напътят към науката и да ги възпитат на обич към науката, да им разяснят важността й в човешкия живот и да ги учат на трудолюбие и отговорност.

Нека също да знаем че грижата за децата не включва само отговорност за осигуряване на храна и облекло. Родителите и настойниците на децата са длъжни да упражняват постоянен контрол и да се грижат за умственото, физиче­ското, психическото и моралното им възпита­ние. Да ги напътстват към всяко добро и да ги предпазват от опасностите. Да ги напътят към съчетаване на религиозното със светското обу­чение, като основна подбуда за това да е спе­челване на Аллаховото задоволство. Да се въз­ползват от дадените им права и възможността да получат познания за исляма в училищата и да изучават религията си.

Немислимо е здравомислещите мюсюлма­ни да пропускат тази възможност, но за съжа­ление има и такива, които не дооценяват бла­гото, което им е дадено. Прекрасна възможност за нашите деца са образователните центрове, като трите средни мюсюлмански училища и Висшия ислямски институт. От голяма важност са и летните Коран курсове и семинари, както и курсовете за имами и хафъзи. За да се възполз­ват децата ни от тези възможности са необхо­дими усилията на всички родители, учители, имами, ваизи, мюфтии и всички добри мю­сюлмани, които да се ангажират с разяснява­не важността на религиозното образование, и от все сърце да се ангажираме за подобряване качеството на учебно- възпитателния процес, дисциплината и контрола. Всевишният Аллах повелява:

„И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобря­ваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.» (Ал-и Имран, 3:104)

Това е възможност, от която децата ни пъл­ноценно ще се възползват, ако ние всички по­кажем заинтересованост и с това докажем, че ги обичаме, и че обичаме религията си, Все­вишния Аллах и Неговия Пратеник Мухам­мед (с.а.с.). Нека да се поучим от словата на Всевишния Аллах, с които Той се обръща към последния пейгамбер Мухаммед (с.а.с.) и каз­ва: „Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.» (ез-Зумер, 39: 9)