Благоприличното говорене

Когато един от сахабиите помолил нашия Пейгамбер: „Я Расуляллах, препоръчай ми една работа, за която да се захвана здраво!“ Расул-и Екрем (с.а.с.) му повелил:
„Кажи:„Моят Господар е Аллах и бъди правдив!“ Същият сахаби когато го попитал: „От кое нещо трябва да се пазя най-много?“ Расулюллах (с.а.с.) посочил езика с ръката си и рекъл: „Ето от това!”
По такъв начин Аллаховият Пратеник е посочил важността на онова, с което говорим и на което трябва да обръщаме внимание.
Начинът на говореното показва същността на даден човек. Чувствителността на сърцето, мислите в главата, желанията и исканията ни изразяваме чрез думите. Човек бива оценен или подценен по начина му на говор. Ето защо прекрасната ни религия ни съветва да говорим красиво и ни предпазва от нашите лоши думи и изрази. Красивото говорене е онова говорене, когато човек знае кое, кога, къде, как и на кого какво ще каже. Красивото говорене е именно онова говорене, когато се придържаме към съвета на нашия Пейгамбер: „Човек, който вярва в Аллах и ахирета, нека да говори или добри неща или пък да мълчи!” Защото има такива слова, които мнозина смятат, че са безобидни, ала могат да поставят в трудно положение този, който ги е изговорил. Нашият Пейгамбер
често се е молел с думите: „Аллах мой, осланям се на Теб от злините, причинени ми от езика!”
Няма съмнение, че именно езика и словото правят човека човек. Има сладък и приятен език, който е способен да изкара змията от дупката си, да те разсмее и развесели.
Има език мек и сладостен, който изпълва сърцето с обич.
Има език безжалостен, който причинява сълзи в очите.
Има език, който хапе като змия и отваря незаличими рани в душите, кара човек да намрази себеподобния и да изпитва гняв. Има език лъжлив, ще украси и подслади
несъществуващото. Има и такъв, който не умее да скрива тайни, а друг път като кинжал да се забие в сърцето.
Макар да имаме различни мнения по дадени проблеми, ако разговаряме по правилата на благоприличието, то думите оказват положително въздействие и подготвят почвата за едно приятелство. А всякакви приказки, които се водят, без да се съблюдава благоприличието, представляват цяло мъчение за слушателите. Ако вместо да
говорим с уместни, красиви, смислени думи и изрази тръгнем да лъжем, да говорим вре ли и кипели неща и безсмислици, които често причиняват незаличими рани в
сърцата. Колко многозначителна е поговорката, която сме унаследили от дедите си: „Раната от ножа заздравява, но от словото - не!” Коранът ни известява какви хубави резултати ще придобият онези, които разговарят като спазват правилата
на благоприличието: „Нима не видя какъв пример приведе Аллах за красивото слово? Ед но красиво слово уподобява дърво със здрави корени в земята и извисени
клони към небето. С позволението на Аллах това дърво всеки път ще дава своите плодове. Аллах привежда примери, за да се поучат хора та от тях.” (Ибрахим,
14: 24-25) А в следния айет се подчертава какви неприятни последици ще има за онези, които не са способни да владеят езика си: „А една неуместна, лоша дума прилича на положението на дърво, откъснато от земята и което не е в състояние да стои право.” (Ибрахим, 14: 26)
Нашият любим Пейгамбер винаги е произнасял своите слова с обич, със състрадание и с усмивка на лицето. Той избягвал да говори дълго, давал е възможност да изкажат  свои мисли и събеседниците му. Тази негова постъпка омекотявала мнозина корави сърца и карал да процъфтяват в тях семената на любовта.
Нашият Пейгамбер описва мюсюлманина като човек, който не причинява вреди и страдания нито с ръката, нито с езика си на другите. Щом като е така, нека и ние да постъпваме така, че да бъдем достойни на неговото описание. Нека да не досаждаме с приказките и разговорите си на хората. Нека думите ни да бъдат правдиви и поучителни и да възвеличават човешкото достойнство и гордост. Нека хубавите и смислените слова, които изказваме да се претворят в добри и полезни дела.
Да не ставаме причина да пада цената ни пред хората и пред нашия Творец чрез клюки, злословия и грозни думи.