Становище

на

Главно мюфтийство на Mюсюлманско изповедание в Република България по повод активизирането на масирана ислямофобската кампания в страната

 

Главно Мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България е силно обезпокоено от създаващата се ксенофобска атмосфера в страната. Определени популистки среди използват такива събития като бежанската вълна, искането на Мюсюлманските настоятелства да им се възстановят одържавените от тоталитарния режим вакъфски имоти,  обсъждането на въпроса за изучаване и ползване на майчиния език, предмета религия-ислям в училищата и т.н., за да създадат и засилят напрежението между религиозните и етнически общности в страната.

Нов елемент в ислямофобската кампания внесе в-к „Дума“ от 08.09.2015 г. със статията „За турско национално чувство на мюсюлманите“. Конкретен повод за безпокойствието на редакцията на вестника, който отново става изразител на крайния и деструктивен национализъм, е проектът на Научно изследователския център по ислямска теология и култура към Висшия ислямски институт (ВИИ), и по конкретно анкетата, която организира центъра. Тази тема се артикулира в публичното пространство и от народни представители с предтекст, че застрашава националната сигурност.

Основната цел на изследването, посочена от изследователската група, е да се изследват промените в обществената и религиозната мисъл и настроение на етническите и религиозни малцинства в България; да се изясни въпросът как отделни техни прослойки се самоидентифицират и оценяват своето положение, състоянието на общността си. Въз основа на получените резултати да се изработят проекти за съхраняване и възпроизвеждане на тяхната идентичност.

За индикация на настъпващите промени в начина на мисленето и живот се приема до колко се усвоява от малцинствените общности демократичната култура, отношенията на хората, принадлежащи към малцинствените общности към своята родина, към другите нации, етноси и изповедания, към своята религия, култура и роден език.

Във връзка с религиозната идентичност според тях е важно да се установи степента на религиозност сред отделните етнически групи на мюсюлманското малцинство в страната, принадлежността към отделните мезхеби (направления), традиционните суфитски тарикати (ордени) и съвременните религиозно - политически течения. До колко отделните социални и възрастови групи изпълняват религиозните си обреди и спазват ислямските етически норми, което е външен израз на религиозната идентичност? Осъзнават ли хората ролята на образованието във внедряването на вярата и формирането на религиозната идентичност?

Изследователите изхождат от разбирането, че състоянието и бъдещето на културната идентичност, зависи от степента на познаване на културно-историческото наследство.  Чрез анкетата се цели установяване на тази степен на познаване  и привързаност към своите културни ценности. До колко хората, принадлежащи към малцинствените общности владеят и ползват родния си език?  Как оценяват те ролята на съвременното училище в предаване на културните ценности на новите поколения?  Според тях дали се налага съвременната образователна система коренно да се реформира на базата на интеркултурната педагогика?

Както личи обект на изследването са религията, културата, езика и традициите на българските мюсюлмани, които Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа определя като важен елемент на идентичността и подчертава, че страните се задължават да развиват условията за тяхното съхраняване (чл.5 ал.1). Идеята за съхраняване и развитие на етническата, националната, религиозната и културната идентичност е основна идея във всички документи на ООН и Съвета на Европа, посветени на правата на малцинствените общности. Тази идея не е в унисон със стремежите на популистките и ксенофобските среди, които се опитват да продължат политиката, формулирана и приложена от тоталитарния режим през втората половина на XX век и особено по време на т.нар. възродителен процес и насилствено налагане на нова идентичност на малцинствените общности като се ликвидира исторически оформилото се национално съзнание и се наложи  друго съзнание.

 Ние сме далеч от мисълта, че всички мюсюлмани са носители на „турското национално чувство“ и от опитите изкуствено да се формират нови етноси и национални езици. Същото време подкрепяме стремежа на нашите институции и духовни служители да съхранят и укрепят религиозната идентичност на мюсюлманите в нашата страна. Тези дейности обаче от популистките среди се представят като опасност за националната сигурност.

Един от факторите, които предизвикват страх сред популистите, както личи и от статията на в-к „Дума“, сaопитите на българските мюсюлмани и етнически малцинства да изследват своята култура, история и религия, тоест превръщането им от обект в субект.

Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България още веднъж потвърждава решимостта си да предприема необходимите мерки, за да съхрани религиозната идентичност на българските мюсюлмани като ги предпази от всякакви провокации и активно да участва в дейности, насочени към укрепване религиозния и етнически мир в страната и в региона.

 

До приключване на този акадeмичен проект в неговата цялост, ползващ се от академичната автономия установена в Закона за насърчаване на научните изследвания, представителите на Главно мюфтийство и Научноизследователския център, ще се въздържат от коментари и анализи по темата. След приключване на проекта включващ академична аргументация и статистическо изследване резултатите ще бъдат оповестени на нарочна пресконференция.  

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok