Годишнина от освобождениeто на Мекка

  

На 20-ия ден от месец Рамазан по Хиджра (14 януари 630 година по Григорианския календар), армията на мюсюлманите, предвождана от Пратеника Мухаммад (с.а.с.), без съпротива влязла в Мекка.

През 628 година било сключено Худейбийското мирно споразумение, като Курейшите сключили съюз с племето Хузаа, което подкрепяло мюсюлманите, дори някои от хората на Хузаа приели исляма.

Независимо от мирния договор, Бакритите извършили нападение над малък отряд от Хузаа. В боя бил убит вождът на племето Каба ибн Амра и няколко десетки войници. Спасилите се били преследвани до самата Мекка, нарушавайки светостта на забранените земи. Когато Мухаммед (с.а.с.) разбрал за нападението, поискал от курейшите да прекъснат отношенията с бакритите или в противен случай войната щяла да продължи. Осъзнавайки, че няма достатъчно сили за съпротива на мюсюлманите, старейшинът Ебу Суфиян пристигнал в Мекка, за да възобнови мирния договор. Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) решил да нанесе решителен удар по езичниците. Основните сили били длъжни да се съединят с отрядите на племената на определените места. На всички проходи до Мекка били поставени патрули, които да предупредят, ако курейшите започнат да събират войска. По такъв начин мюсюлманската армия при пристигането си пред Мекка наброявала 10 000 човека. мекканците разбрали за приближаващата голяма армия, когато мюсюлманите навлезли в долината Марр-ез-Захран.

Така на курейшите не им стигнало времето да съберат войска и да окажат съпротива на войската на Пейгамбера (с.а.с.). Сред жителите на Мекка настанала паника, когато видели 10 000 огъня, които били запалени по заповед на Пратеника (с.а.с.).

Успехът бил постигнат благодарение на добре планирания поход и гарантираната безопасност на всички жители на Мекка, които се събрали в Свещената джамия и успели да се опазят от това да има излишни жертви. Съгласно заповед на Пратеника (с.а.с.) било забранено да се убиват ранените и пленниците и да се преследват бягащите.

Много от тези, които избягали от Мекка, след това приели исляма и се върнали. След като мюсюлманската армия влязла в Мекка, Мухаммед (с.а.с.) отишъл на територията на Свещената джамия и целунал Черния камък – Хаджер-ул-есвед. После извършил таваф около Кябето върху камила и със своята тояга събарял идолите, разположени около него. Когато Кябето било изчистено от идолите Пратеникът (с.а.с.) заедно с най-близките си сподвижници влязъл в Кябето и извършил молитва. Освобождението на Мекка станало важно историческо събитие с дълбок символизъм, ознаменуващо тържеството на Единобожието - Тевхид. Влизането на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) в Мекка дало мощен тласък на приемането на исляма от арабските племена.

 

Източник: Islam News
 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok