МЮСЮЛМАНСКО-ТУРСКОТО НАСЛЕДСТВО В ГРАД КРИЧИМ

 

Кричим е град в Южна България и се намира в област Пловдив. Градчето е център и единствено населено място в община Кричим. Отстои на 20 км югозападно от областния град Пловдив. Най-близкият град – Перущица, е отдалечен на 8 км в източна посока. Най-близкото село до Кричим е с. Устина. През града тече река Въча. Населението на Кричим към 2014 г. е около 8500 жители с разнообразен етнически състав: българи, турци, цигани и помаци. Според местните хора мюсюлманското население в града наброява около 4500 души.

Историята на Кричим започва назад във времето. Още от античността (IVVI в.) той се свързва с възникването на двете ранновизантийски крепости, разположени на двата бряга на р. Въча. Продължава и през Средновековието, по време на управлението на България през 1230г. от цар Иван Асен II, като доказателство за това е един интересен паметник, наречен „Асеневият надпис“, изсечен върху голяма скала, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че там става въпрос за цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 година. По-късно, до падането на Родопите под османска власт, което се случва около 1371–1373 г., Кричимската крепост и принадлежащите й селища попадат ту в български, ту във византийски ръце.

След падането на България под османска власт Кричим се споменава за първи път през 1451 г., когато е записан като село в рамките на санджака Филибе (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед IIе издаден документ за собственост (мюлкнаме) на Чандарлъзааде Халил паша, който очертава границите на селото, определени по имена на дървета и околни пасища, упоменати в документа от 855 г. по хиджра (1451 г.). Това е един важен документ, който съществува в оригинал и е преведен на съвременен турски език. В него се споменават имената Ески Хисар (Стара крепост), Кова (Кофа) юзу или юзлю и др.

 

Централната джамия

Няма данни и източници кой е построил джамията и кога, но според местното население тя е построена около 1800 година. Джамията е с дължина 17 м и е широка 7 м. Основите са изградени от камък до цокълната част на джамията, а оттам до покрива е градена от кирпич с широчина на стените 70 см. Покривната конструкция като цяло е четирискатна. Таванът е с гредоред или, както се казва, „каратаван“. Минарето на Централната джамия е съградено изцяло от камъни с височина около 14 м със скромно шерефе. Покривната й част е конусовидна и завършва с алем. До самата джамия, плътно прилепена към нея, има пристройка, която е изградена около 1970 г. и се ползва за кабинет на имама. Втората й половина се използва за взимане на абдест. Дворът на джамията е около 100 кв. метра.

Основен ремонт на джамията е извършен през 2001 г. с помощта на местен човек – Мустафа Хекимоглу (Германски), който е лекар по професия и понастоящем живее в Америка. Последният ремонт е направен през 2008 г. Сменен е минберът с нов и допълнително е изработено кюрси, което е поставено в левия ъгъл от михрабната ниша. Освен това в молитвения салон има женско отделение – кадън махфили, направено от дървена конструкция. За щастие, Централната джамия е отворена за петкратен намаз, както и за празничните петъчни и байрамски намази.

Освен Централната джамия в Кричим е съществувала и друга джамия, но за съжаление, тя е съборена и разпродадена.

 

Турското училище

Сградата на турското училище е била съградена през царско време. Лично цар Борис IIIе предоставил място за нейния градеж. Последният директор на училището Едхем Рухи (Балкан) бил принуден да се изсели от България за Турция, като след това училището е закрито. След демократичните промени в страната през 1989 г. сградата на турското училище е съборена.

 

Турските гробища

Освен новите гробове в гробището има и стари надгробни плочи от османско време на различни по ранг и служба мюсюлмани в османската държава, които лично проверих и посетих. Те са запазени и до ден днешен и е необходимо да бъдат обстойно изследвани.

Всичко това прави Кричим един прекрасен град, носител на историята и културата на мюсюлманите. Заедно с другите исторически и културни обекти градът заслужава внимание и е място, достойно за посещение.

 

NB: Изказвам благодарност на Екрем Ходжев – ваиз към Районно мюфтийство – Пловдив, за оказаното съдействие и информация при проучването и анализирането на този материал.

 

Автор: Кемал Рашид Имам на гр. Карлово, докторант по история

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok