Живот, украсен с ислямски ценности

ХАЛИЛ ЯВАШ ХОДЖА

 

 

Редки са хората, които постоянстват в живота си независимо от ситуацията, в която се намират. Те се срещат още по-рядко, когато става въпрос за придържане към ценностите – общочовешките и мюсюлманските. Но има и прекрасни примери в това отношение. Те ни обнадеждават, че човечността, доброто ще надделее на тази преходна земя. Ето един от тях:

Халил Яваш е роден през далечната 1926 г., когато все още селото му се казва Бейалан. Днес село Смирненски е едно от турските села в Русенска област. Неговото типично турско, делиорманско семейство се прехранва със земеделие. Възможностите им не са кой знае какви, обаче задоволяването с това, което имат, и изразяването на благодарност за това е техен важен принцип в живота. Родителите на Халил ефенди, макар със скромни възможности, му дават шанса да учи, което по онова време никак не е лесно, особено за турците в България, защото основните училища са рядкост, а средното училище е единствено – в град Шумен.

След като завършва начално образование в родното си село, през 1943 г. той започва да учи в „Медресе-и алийе“ в Шумен, което подготвя ученици за Средното духовно училище „Нювваб“ в същия град. Молла Халил, както били наричани тогава учениците в медресетата, придобива основни познания за исляма в медресето и се подготвя за ходжа. Той получава ценни знания и съвети от своите преподаватели – директора Мехмед Хазрет ефенди, Халил Алиосман ефенди, Билял ефенди и други. Освен това в Шумен има възможността да се докосне до многовековното мюсюлманско-турско наследство в града и изобщо до ценностите на мюсюлманската цивилизация. След 4 години обучение Халил ефенди завършва образованието си в „Медресе-и алийе“ и поради невъзможност да продължи в „Нювваб“ се завръща в родния си край.

Младият Халил ходжа се жени, раждат му се две деца, създава прекрасно семейство. Има желание да работи в религиозната сфера, но времената се променят, комунистическата атеистична пропаганда обхваща всички сфери на живота. Затова в тези смутни времена не се захваща с имамлък, а поема друг път, за да се опази от изпълнението на наложената „мисия“ да отдалечава мюсюлмани от исляма. Старае се да спазва изискванията на своята религия, предан е на ценностите, които е научил от мъдрите делиормански старци и от своите учители. След известно отсядане на село Халил Яваш се мести да живее в Русе, за да си изкарва прехраната по честен и достоен път. Бил е каруцар, портиер, заемал е и други подобни длъжности.

Но въпреки трудните години, с позволението на Аллах, той успял да запази вярата си. И след падането на комунистическия режим Халил ефенди става имам на историческата „Мирза Саид паша“ джамия в Русе.

Познатите му го описват като много възпитан човек. Той отдава голямо значение на физическата и духовната чистота. Сладкодумен е. Но в повечето случаи говори, когато бъде запитан, и тогава виждате дълбочината му. У неговата памет са запаметени такива преживявания, че в определени периоди самото им споделяне би отвело човека до Белене.

В първите години на неосъществената демокрация Халил ходжа обикаля сред младежите и ги приканва към религията и ценностите, които изграждат мюсюлманско-турската идентичност. „Ела, момче, ела да четем Ясин… Да четем от Словото на Аллах.“ С тези обикновени, но откровени и искрени думи той посява семенцата на вярата в сърцата на младите.

Така Халил ходжа служи около 15 години в русенската джамия. След това дава възможност на млади имами да го заместят в централната джамия. Но той не се оттегля настрани, а се опитва да докосне сърцата на мюсюлманите в гр. Бяла, където дълго време нямат имам и джамия. Всеки петък изминава десетки километри, за да достигне Словото на Аллах в един откъснат от исляма град. След това годините си казват тежката дума и Халил ходжа се оттегля в своя дом, но макар и трудноподвижен, той е един от редовните посетители на „Хаджи Мехмед“ джамия в град Русе, която се намира близо до турската махала, в която живее Халил ефенди.

Макар да живее доста скромно – като обикновен български пенсионер, Халил ходжа се знае и с благотворителността си. Той се отзовава на всяка кампания за подпомагане на ислямското образование, дарява немалко значими средства за подпомагане на сираците, което се осъществява от Главно мюфтийство.

Трогателен акт на благотворителност е дарението, което прави от спестяванията си през 2015 година, с което се посрещат нуждите на Духовното училище в Русе, като се подновяват прозорците на мъжкия пансион към училището.

Днес не са малко хората, които, разделяйки се с местоработата си, започват да я оплюват. Но Халил ходжа, независимо от негативното отношение към него, което е изпитал в определени моменти от страна на служители на Мюсюлманско изповедание, отдава голямо значение на институцията, която се грижи за опазване на правата и идентичността на мюсюлманите. В този дух е постъпката му при завещаването на един от наследствените му имоти в с. Смирненски като вакъф за вечни времена в полза на мюсюлманската общност.

На 8 декември 2018 г. Халил Яваш ходжа бе удостоен от Висшия мюсюлмански съвет с наградата „Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди“. Нека и Аллах да го дари с дълъг и праведен живот!

 

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok