Не купувай къща, вземи си съсед

 

Съседството е изключително значимо за цялото човечество. Добросъседството е доказателство и знак за доверие между хората и семействата, които живеят в непосредствена близост. За мюсюлманите комшулукът не е просто съседство, а начин на ежедневен живот на хората, без значение на тяхната вяра и етнос. За тях съседството генерира основните права на хората. Затова Аллах в Корана казва: „И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите – добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към подвластните ви! Аллах не обича горделивия, самохвалеца“ (ен-Ниса, 4: 36). Както се разбира от айета, най-важното нещо е да не се съдружава с никого и нищо с Аллах.

При отношенията с другите хора основното нещо е да се отнасяме вежливо и с доброта. В хадис се казва: „Този, който вярва в Аллах и съдния ден, нека се отнася добре към съседа си“. Човек трябва да се отнася към съседа си така, както се отнася с най-близките си, като майка, баща, деца. Защото след членовете на семейството човек има най-много взаимоотношения и близост със съседите си. А това са отношения, които изграждат обществените взаимоотношения.

В друг хадис нашият Пратеник (с.а.с.) казва: „Съседите са три вида: съседи с едно право, тоест съседи само със съседско право – това е съседство само по местоживеене. Съседи с две права – това са съседите по местоживеене, които са мюсюлмани. С три права са съседите по местоживеене, които са мюсюлмани и роднини. Те имат право като съседи, мюсюлмани и роднини“.

Едно от трите неща в живота, които правят човека щастлив, е добрият съсед. Молете се на Аллах да имате добър съсед там, където живеете постоянно. За важността на съседството говори и следната поговорка: „Не купувай къща, вземи си съсед“. Също така не трябва да забравяме, че няма идеални хора, затова нашият Пейгамбер (с.а.с.) казва: „От любимите хора на Аллах са тези, които изтърпяват някои несгоди на съседите си само за да спечелят задоволството на Аллах“. От друга страна, не е истински вярващ този, който причинява несгоди и безпокойство на съседа си. Човек не е повярвал истински, когато съседът му заключва вратата си, за да не му открадне нещо или да не му навреди.

Повеля на исляма е да се отнасяме добре към съседите си, да им помагаме, да ги поздравяваме, да не ги притесняваме. Право на съседа ни е да му помогнем при нужда; при поискване на заем – да му услужим; да го посетим, когато е болен; да го поздравим при успех; да го утешим при несполука; да присъстваме на погребението му; да не правим по-висока къща от тази на съседа без разрешение, за да не му пречим по отношение на въздуха; да не дразним съседа си с ухание на храна и при възможност да го почерпим от храната. Ако си купим плодове, да почерпим и съседа или при невъзможност – да не показваме закупеното.

Съседството е израз на духовното ни развитие. В един хадис се разказва как човек отишъл при Пратеника ни и казал: „Я, Расулюллах, говорят за това, че една жена кланя много намаз, държи постоянно оруч, дава много садака. Обаче много обиждала съседите си. Какво ще кажеш за нея?“. Пратеника (с.а.с.) казал: „Тази жена ще е в ада“. Друг от сподвижниците попитал: „Я, Расулюллах, говори се за една жена, че кланя малко намаз, спазва малко оруч и дава малко садака, обаче по никакъв начин не обижда и унижава съседите си. Какво ще кажеш за нея?“. Расулюллах (с.а.с.) отговорил: „Тази жена е за рая“. В подкрепа на казаното дотук са и думите му: „Най-хаирлия е този, който се отнася най-добре със съседите си и отделя внимание на междусъседските отношения“.

Друг показателен пример в това отношение са думите на Мухаммед (с.а.с.), изречени в отговор на един от сподвижниците му, който казал: „Я, Расулюллах, кажи ми какво да направя и след като го направя, да заслужа рая“. Отговорът бил лаконичен: „Бъди добър!“. При въпроса:„А как ще разбера дали съм добър?“ Пратеника отговорил: „Попитай съседите си, ако те кажат, че си добър, тогава наистина си добър, но ако кажат, че си лош, тогава наистина си лош“. Видно от това, мерилото за нас дали сме добри, или лоши, са нашите съседи.

Именно затова човешко, морално и ислямско задължение е всеки мюсюлманин да спазва правата на съседите си. Пренебрегването на съседските права означава и неспазване на универсалните човешки права. В заключение можем да кажем, че никога няма да бъдем истински вярващи, ако не желаем за другите това, което желаем за себе си. Отношенията ни със съседите ще определят и отношението на Аллах към нас. Ако съседите са доволни от нас, и Аллах ще бъде доволен от нас. Трябва да осигурим доброто мнение на съседите си, за да свидетелстват за нас пред Аллах. Ако бъдем добри съседи, ще бъдем истински щастливи както в земния, така и в отвъдния си живот.

 

Автор: Д-р Ахмед Лютов Експерт отдел „Вътрешен одит“ 

Източник: Списание „Мюсюлмани“

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.