Свидетелството, че Мухаммед (с.а.с) е пратеник на Аллах

Мъртвецът в гроба ще бъде подложен на изпитание и ще бъде питан три въпроса. Ако отговори на тях, ще се спаси, а ако не може да отговори – ще бъде съкрушен. Единият от тези въпроси е: кой е твоят Пейгамбер, т.е. Пратеник?

Не ще отговори на този въпрос, освен онзи, когото Аллах е дарил с благодат и сполука в земния живот да осъществи условията за отговор на този въпрос, т.е. ус­ловията на това свидетелство.

Това негово състояние ще му вдъхнови отговорите в гроба, а свидетелството ще му бъде от полза в съдния ден, в който няма да са от полза нито синове, нито пари, нито имоти. Гореспоменатите условия са следните:

Подчинение на заповедите на Мухаммед (с.а.с.):

Всевишния Аллах е повелил да му се подчиняваме със следния айет: „Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах“ (ен-Ниса, 4: 80). Също така е повелил на Своя Пратеник: „Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне“ (Ал-и Имран, 3: 31).

Влизането в дженнета е свързано с абсолютното под­чинение на Пратеника (с.а.с.), а той казва: „Всички хора от моята общност ще влязат в дженнета, освен този, който се възпротиви“. Присъстващите рекоха: „О, Пра­тенико на Аллах! Кой се възпротивява?“. Рече: „Който ми се подчини, ще влезе в дженнета, а който не ми се под­чини, той се е възпротивил“ (Бухари). Който обича Ра­сулюллах (с.а.с.), трябва да му се подчини, защото подчи­нението към него е плод на обичта, а това е доказателство за тази обич.

Вяра в повеленото от Мухаммед (с.а.с.):

Някой, който поради страст, прищявка, его или ка­приз, ако сметне за лъжа нещо, което е документирано като истина от Пратеника (с.а.с.), то този човек смята за лъжа Аллах и Неговия Пратеник. Тъй като Мухаммед (с.а.с.) е предпазен от грешки и лъжи, защото „Той не го­вори от себе си“ (ен-Неджм, 53: 3).

Избягване на онова, което е забранил:

Обхватът на това е много широк – започва с най-голе­мия грях – ширк, минава през големите грехове, пагуб­ните дела и достига малките грехове и нежеланите неща. Според обичта на мюсюлманина към Неговия Прате­ник (с.а.с.) се увеличава неговата вяра, а когато вярата му се повиши, Аллах прави така, че да заобича добрите дела, и го сторва да мрази неверието, развалата и греховете.

Да се служи на Аллах само така, както Аллах е за­повядал чрез езика на Своя Пратеник:

Основното нещо в ибадетите е забраната. Не е раз­решено да служим на Аллах, освен чрез това, с което е дошъл Расулюллах, а той е казал: „Който извърши дело, което не сме повелили, това дело е отхвърлено“ (Муслим), т.е. не е прието от Аллах, защото не е според сюннета на Пейгамбера Му.

Трябва да се знае, че обичта към Пратеника (с.а.с.) и обичта към онова, което е повелил, е задължителна. А който ненавижда нещо от онова, което е повелил Ра­сулюллах (с.а.с.), то този човек става неверник, дори да изпълнява нещото, което ненавижда. И не е достатъчна само обичта! Трябва да го обичаш повече от всичко ос­танало, дори и от самия теб! Наистина, който заобича нещо, показва плодовете на тази обич. Затова този, кой­то обича Пратеника (с.а.с.) истински, той започва да го следва като модел. Следва неговия сюннет, без значение дали сюннетът се състои от думи, дела, подчинение на заповедите му или предпазване от нещата, които е забра­нил! Следва неговия пример в трудност, охолство, одо­брение или неодобрение в дадени неща.

Наистина, подчинението и следването на Пратеника (с.а.с.) са плодът на обичта към него, а без тях не е истин­ска тази обич. А обичта към Пратеника (с.а.с.) има много признаци. Ето и някои от тях:

1. Честото му споменаване и казване на салеват.

2. Желанието за срещата с него.

3. Уважението и почитта при споменаването му.

4. Да мразиш онзи, който мрази Пратеника (с.а.с.), да страниш от онзи, който противоречи на неговия сюннет и въвежда бидати в религията!

5. Да обичаш този, който Мухаммед (с.а.с.) е обичал от семейството си и своите сподвижници. 

6. Вземането за пример на неговия прекрасен морал.

Мухаммед Рамадан Имам
Списание Мюсюлмани