Комшулукът

Без съмнение, Коран-и Керим е низпослан, за да бъде пътеводител на хората, който да ги води към постигане на щастието в този свят и в ахирета. Последният Пратеник на Аллах (с.т.), най-обичаното същество от Него, а именно Мухаммед (с.а.с.), показа със своя начин на живот как трябва да живеем исляма. Братските отношения, страненето от отнемане на кул хаккъ (права), добрите обноски, обичта и взаимопомощта са от ахляка на мюсюлманина. Спокойствието е едно от важните неща в живота на човека. Ако ние даваме всичко от себе си, за да запазим добрите отношения с хората около нас; спазваме повелите на Аллах и на Неговия Пратеник (с.а.с.), Аллах ще ни даде сигурност и спокойствие както на тази дюния, така и в ахирета.

Ислямът отдава голямо значение на човешките взаимоотношения и по-специално на междусъседските взаимоотношения. В Корана, повелявайки да служим единствено на Аллах и нищо да не съдружаваме с Него, ни задава основния параметър за отношенията ни към Него. А след това посочва принципите за обществените взаимоотношения (ен-Ниса, 4: 36). От една страна, този основополагащ айет ни насочва да служим на Аллах и да не съдружаваме нищо с Него, от друга страна, ни напомня, че трябва да обърнем внимание на отношенията ни с хората. Защото човекът е социално същество и като такова има задължения към хората.

В айета Аллах споменава близкия съсед и далечния съсед. Като цяло трябва да разберем кои влизат в това число. Али (р.а.) казва, че тези, които могат да чуят гласовете си, когато се провикнат, се считат за комшии. Айше (р.анха) казва, че 40 къщи около къщата на даден човек се считат за комшии. Мухаммед (с.а.с.) в своите насихати и в своя живот също обръща голямо внимание на правата и задълженията между съседите. От Ебу Хурейра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Кълна се в Аллах, той не е повярвал! Кълна се в Аллах, той не е повярвал! Кълна се в Аллах, той не е повярвал!“. Попитали го: „Но, Пратенико на Аллах, кой е той?“. Отговорил: „Онзи, чийто съсед не е в безопасност от злините му“. Изхождайки от казаното, всеки един мюсюлманин трябва да се държи по най-добрия начин със своите съседи, било то мюсюлмани или друговерци. В радост и тъга ние трябва да бъдем до тях. Трябва да ги посещаваме, когато са болни, от време на време да споделяме част от нашата храна с тях. Мухаммед (с.а.с.) казва: „Който вярва в Аллах и в сетния ден, нека се отнася добре със съседа си. Който вярва в Аллах и в сетния ден, нека почита госта си. Който вярва в Аллах и в сетния ден, нека да изрича добро или да замълчи“ (Муслим).

След нашите семейства най-близки са ни нашите комшии. Каквото и да се случи с нас или с нашето имущество, те са хората, които са най-близо до нас и първи те могат да отреагират, ако се налага. Това изисква ние като мюсюлмани да бъдем дружелюбни с тях, да ги посещаваме, да спазваме нашите задължения спрямо тях. Нашето отношение към съседите ни трябва да се определя съгласно следния хадис на Мухаммед (с.а.с.): „Джебраил дотолкова ми препоръча съседа ми, че помислих да не би да ми го направи наследник“.

Човек оставя наследството си на своето семейство, а това са хората, които са ни най-близки. С тях се държим по най-добрия начин, грижим се за тях. От хадиса се вижда, че съседът попада почти в тази графа хора, които са ни най-близки. Както се държим с нашето семейство, такива трябва да бъдат и нашите отношения със съседите ни. Топлите отношения и добрият тон са задължителни. Дори когато те не се държат по най-добрия начин с нас, ние сме длъжни да положим усилия за заздравяване на отношенията ни. С тази своя постъпка ще спечелим севаб и ще се доближим още повече до Аллах Теаля.

Важно нещо е да не забравяме, че нашата цел като мюсюлмани е да спечелим задоволството на Всевишния Аллах, а това може да стане само като спазваме Неговите повели и следваме примера на Мухаммед (с.а.с.).

РЕЙХАН КАРААЛИЕВ -Ваиз към РМ – Плевен

Списание МЮСЮЛМАНИ