Единият от седемте факихи:

УБЕЙДУЛЛАХ ИБН АБДУЛЛАХ

Убейдуллах ибн Абдуллах ибн Утбе ибн Месуд ел-Хузели ел-Медени е един от седемте ислямски правоведи на Медина, известни като фукаха-и себ‘. Той е от видните учени и мюфтия на Медина. Дядо му Утбе е брат на известния и виден сахаби Абдуллах ибн Месуд. Убейдуллах се ражда по време на управлението на Омер ибн Хаттаб, а някои учени смятат, че е роден малко след това. Убейдуллах има по-голям брат на име Авн, който е един от известните сахабии и предава хадиси от Пратеника на Аллах (с.а.с.).

Доста време Убейдуллах получавал знания от майката на вярващите Айше, от която научава и след това разказва от нея много от хадисите на Пейгамбера (с.а.с.). Също така е предал хадиси и от много видни сахабии, сред които са и Ебу Хурейра, Ибн Аббас, Ебу Саид, Меймуне бинт Харис и Умму Селеме. Но най-видният му учител, от когото най-много се е възползвал, е Абдуллах ибн Аббас, известен като „преводача на Корана“. Измежду всичките ученици на Ибн Аббас той заемал важно място. Отличавал се с това, че следвал неотлъчно Ибн Аббас. А Ибну Аббас, както е известно, е един от сахабиите, които разпространили ислямската наука сред ислямската общност. Затова Ибн-ул-Каййим казва: „Религията и фъкъхът се разпространиха сред уммета чрез учениците на Ибн Месуд, Зейд ибн Сабит, Ибн Омер и от учениците на Ибн Аббас. Жителите на Медина се възползваха от науката на учениците на Зейд ибн Сабит и Ибн Омер, жителите на Ирак се възползваха от науката на учениците на Абдуллах ибн Месуд“.

През целия си живот Убейдуллах се занимавал с наука, учейки, събирайки, записвайки и след това предавайки наученото на своите ученици. Спечелил огромно уважение и място сред учените, сред своите съвременници и ученици. Ибн Шихаб ез-Зухри казва за Убейдуллах: „Взел съм наука от четири морета от Курейш: от Саид ибн Мусеййеб, Ебу Селеме ибн Абдуррахман, Урве ибн Зубейр и Убейдуллах ибн Абдуллах“. С тези думи четиримата учени, сред които е и Убейдуллах, са оприличени на морета, изпълнени с наука, от които винаги има какво да научиш. Също така са поучителни думите, изказани за него: „Чух (научих) много наука, толкова много, че си помислих, че това ми е достатъчно, но когато седнах при Убейдуллах ибн Абдуллах, като че ли не знаех нищо“.

Убейдуллах бил обичан дори и от управниците. Петият халиф Омер ибн Абдулазиз, който по това време бил емир на Медина и много обичал Убейдуллах, се учел от него и винаги се съветвал с него. Един ден Омер ибн Абдулазиз рекъл: „Предпочитам да прекарам един час с Убейдуллах, отколкото да притежавам земята и всичко в нея“.

Хората, в частност и учениците, се стичали при него да търсят наука. Сред тях бил и друг виден учен – Ибн Шихаб ез-Зухри, а освен него – Ебу-з-Зинад и правнукът на Пейгамбера (с.а.с.) Али ибн Хюсеин ибн Али. Али, който бил известен с прякора Зейнелабидин, един ден дошъл при него в джамията, а той се кланял нафиле намаз. Имал навика да се кланя продължително време със смирение, тогава Али седнал и го чакал много време. След като приключил с намаза, хората го порицали: „Горко ти, внукът на Пратеника те чака, а ти се кланяш толкова дълго!“, тогава той рекъл: „О, Аллах! Прости (мен и тях)!“ и продължил: „Наистина всеки, който иска да търси науката, трябва да се запаси с търпение“.

Това било разбирането на Убейдуллах ибн Абдуллах, изпълнен с наука, обичан от хората и своите ученици. Той бил скромен, набожен и състрадателен към учениците си. В края на живота си ослепял. В източниците се посочват различни години за смъртта му, но по-приемливата е 98 (716) г. След като го настигнала смъртта и си заминал от този свят, оставил на учениците си огромно богатство – наука, която е предадена след това и на ислямската общност. Хората скърбели за него. След неговата смърт Омер ибн Абдулазиз станал халиф на мюсюлманите и много желаел учителят му Убейдуллах ибн Абдуллах да е жив и да е до него, за да се съветва в решенията, които взема през управлението си. Аллах да се смили над тази видна личност и да го дари с висините на дженнета!

Мухаммед Камбер - Имам

Списание МЮСЮЛМАНИ