Какво, кого и къде мразим най-много?

До каква степен присъства речта на омразата в българския обществен живот? Засилва или отслабва интензитетът й през последните години? Къде най-често се срещаме с нея и към кого е най-пряко насочена тя?

На тези и много други въпроси намираме отговори в официалния доклад на Институт „Отворено общество“ – София, озаглавен „Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2018 година“.

Докладът е от ноември тази година и е изготвен на базата на национално представително проучване, проведено през 2018-та.

От анализа става ясно, че през вече почти изминалата календарна година речта на омразата е широко разпространена в българския обществен живот. Почти половината от хората, взели участие в последното от общо четирите проучвания, споделят, че през изминалите 12 месеца са чували в публичното пространство изказвания, свързани с омраза към представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства.

Фигурата е препубликувана от официалния доклад на Институт „Отворено общество“ – София и представя диаграмно отговорите на въпроса „През последните 12 месеца чували ли сте в публичното пространство изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства?“

„През 2018 г. за разлика от трите предишни изследвания речта на омразата срещу хомосексуални е много по-значителен феномен, отколкото тази срещу турци (26% от респондентите, които са чували реч на омразата през изминалата година, съобщават, че тя е била насочена срещу турци), и точно два пъти по-често срещана,отколкото речта на омразата срещу мюсюлмани (21% от тези, които са чували през изминалата година реч на омразата, съобщават, че тя е била насочена срещу мюсюлмани).“ – четем още в доклада.

По отношение на речта на омразата, използвана срещу мюсюлманското малцинство – докладът сочи, че през 2014 и 2016 година е регистриран ръст в срещането на реч на омразата срещу мюсюлмани и чужденци, което несъмнено е свързано с увеличения приток на мигранти към страната и слабостите на националната миграционна политика.

През 2018 година обаче съобщаването за реч на омразата намалява срещу всички изследвани групи – роми, турци, мюсюлмани и чужденци, само с едно изключение: срещането на реч на омразата срещу хомосексуалните нараства двойно спрямо нивата от 2016 година. През настоящата 2018 година хомосексуалните са втората най-засегната от речта на омразата малцинствена група, веднага след ромите. Разбираемо, този ръст е свързан с ожесточените дебати около Истанбулска конвенция, които бяха провеждани през годината.

Интересно, но не изненадващо е, че сред очертаващите се тенденции по отношение употребата на реч на омразата е тази за  нарастващото значението на интернет като среда за разпространение на речта на омразата. Това се наблюдава и сред общото население на България, но най-ясно се очертава като тенденция сред младите хора на възраст между 18 и 29 години. Значението на телевизията като медия за разпространение на реч на омразата трайно намалява за сметка на интернет. Макар и малко, през последните години се засилва значението и на обществените места - ресторанти, кафенета, обществен транспорт, като място за разпространение на реч на омразата.

Според експертите всичко това сочи, че мерките за предотвратяване разпространението на речта на омразата в интернет
следва да бъдат приоритет в една цялостна национална политика за ограничаване на това явление. Те препоръчват на местната власт по места също да поеме отговорността си за ограничаване речта на омразата, тъй като тя отговаря за реда на различните публични места, където може да има прояви на това явление.

Докладът на Институт „Отворено общество“ - София на тема „Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2018 година“ завършва с препоръката ролята на правоохранителните органи да се засили и същевременно да се обърне внимание на значението  на образователната система за преодоляване на проблема с речта на омразата. Това може да се случи чрез насър­чаване на толерантност, гражданско образование и медийна грамотност, както и като се предприемат корекции в правилата за административно регулиране. 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.